Парижката Света Богородица, известна още и с името Нотр Дам дьо Пари (Notre-Dame de Paris), е католическа катедрала във френската столица. Знаменитият храм е изграден през 1163-1345 г. като една от първите катедрали в готически стил на остров Сите на река Сена. Голяма част от скулптурната украса на фасадата, която се смята за една от най-красивите в света, датира от 19 век.
Името на известното здание в буквален превод означава „Нашата Дама”. То е издигнато в чест на Дева Мария, а названието е популярно римокатолическо наименование на Пресвета Богородица. Това име Нотр Дам носи вече близо 900 години.
Катедралата „Парижката Света Богородица” е изградена върху основите на древен римски храм на Юпитер, на същото това място в миналото е имало и меровингска църква и каролингска катедрала. Инициатор за нейното построяване е парижкия епископ Морис де Сюли, който финансира своята идея със средства, получени от духовенството, кралят, благородниците, а също и от някои дребни буржоа.
Първият камък е поставен през 1163 г. от папа Александър III и в продължение на близо 2 века няколко поколения архитекти и работници участват в издигането й. Проекта е напълно приключен едва през 1345 г. Катедралата е едно от най-великите постижения на готическата архитектура.
Нотр Дам дьо Пари е блестяща точка във френското изкуство с удивителното равновесие на пропорциите и хармоничната си фасада. Нейната дължина е 130 м., а ширината й 50 м., 3-етажните квадратни кули са високи 69 м. Камбаните са разположени в южната кула, а най-голямата от тях тежи 15 т., само езикът на огромната камбана надвишава 500 кг. Стрелата е с височина 96 м.
Парижкият храм има 3 входни портала. Двата крайни портала са на Св. Ана (майката на Дева Мария) и на самата Дева Мария, а този в средата изобразява Страшния съд. Крайните портали са напълно еднакви. Според древна легенда майсторът на порталите не могъл да направи средния, тъй като бил продал душата си на дявола, затова той бил изграден от друг и това е причината да се различава от останалите. Над порталите е разположена розетката с диаметър 10 м., а под нея се виждат 28 статуи на библейски личности.
Със самото си влизане в сградата, няма как всеки посетител да не забележи високия кораб, широката напречна галерия и дълбок хор, както и централния олтар. Изключително красиви розетки от 13 век красят катедралата от запад, север и юг. Върху витражът на северната розетка е изобразена Света Богородица, обградена от персонажи от Стария завет. Витражът на южната розетка илюстрира Христос, заобиколен от девите, светците и 12-те апостоли. Западната розетка изобразява Дева Мария сред добродетелите и пороците. В катедралата е представена и статуя, известна като „Парижката Света Богородица”. Скулптурата датира от 14 век и е пренесена на това място от параклиса Сент Енян. Зад главния олтар може да се види изумителната скулптурна композиция на Никола Кусту – „Пиета”. На същото място са разположени и статуите на Луи XIII и Луи XIV.
Дълго време след като встъпва в брак Луи XIII няма наследник, по тази причина той дава обет, че ако има син, ще реконструира Нотр Дам дьо Пари. През 1638 г. кралят се сдобива със син и започва изпълнението на своя обет. Реконструкцията отнема 60 години. Креслата в хора на катедралата, покрити с прекрасни дърворезби, изобразяващи сцени от живота на Света Богородица са част от спазения обет.
В западната част на католическия храм се намира съкровищницата, в която се съхраняват ценни богослужебни предмети.
В археологическата крипта под площада пред „Парижката Света Богородица” са изложени гало-римски и по-късни останки, открити на това място.
Катедралата има уникален орган и съвършена акустика. В нея всяка неделя в 17:30 часа се изнасят безплатни концерти. В храма се побират 9 000 души.
Това не е само шедьовър на архитектурния гений, „Парижката Света Богородица” е здание преодоляло капризите на времето, горд свидетел на редица важни събития от живота на Париж, което векове наред посреща и изпраща посетители, желаещи да се докоснат до историята.
Част от тази история е сватбата между Маргьорит дьо Валоа и Анри Наварски през втората половина на 16 век, по време на церемонията женихът стои вън. През 1804 г. в катедралата е бил коронясан Наполеон Бонапарт I. И отново на това място е било погребението на генерал Дьо Гол през 1970 г.
Присъединете се към нас във Facebook