Домът на Инвалидите, Париж

Домът на инвалидите (Les Invalides) представлява комплекс от множество сгради, разположени в Париж, Франция. Всяка от сградите сама по себе си е паметник или музей, но всички те са обединени, с една обща идея – да разкрият военната история на Франция.
Първоначалното предназначение на Домът на инвалидите е в него да се лекуват и възстановяват ветераните от войната.

Днес в него се намират военния музей на френската армия, както и музея на съвременната история. Популярността на това място идва от факта, че в него са били погребани едни от най-великите французи, герои от различните войни, а също така и Наполеон Бонапарт.

Крал Луи XIV (Louis XIV) е инициатор за осъществяването на този проект. Вдъхновението за тази идея Кралят Слънце черпи от желанието си да донесе слава на своите войници. Той решава да издигне царска сграда с достатъчно големи размери, в която да събере всички осакатени и болни ветерани от войната и да гарантира за тях достатъчна издръжка. Сред осемте проекта, които били изложени пред краля, той се спира на този на архитект Либерал Бруан.

Луи XIV полага първия камък на сградата на 30 ноември 1671 г. Строителство тече бързо и през 1674 г. е завършено източното крило, където първите ветерани могат да бъдат посрещнати. През 1676 г е завършено и западното крило.

В началото за име комплекса било избрано Болница на инвалидите, но постепенно той добил популярност като Дом на инвалидите. В комплекса се намирали няколко големи площадки, една от които се използвала за военни паради.

На пръв поглед комплекса разполагал с всичко необходимо ветераните да се чувстват добре, но в последствие липсата на параклис, в който да се молят започнала да се усеща. Бруан се захванал с новата си задача, в която бил подпомогнат от архитекта Жул Ардуин Мансар. Две години по-късно – през 1679 година – параклисът станал реалност, а даденото му име било Елиз Сен-Луи.

След смъртта на Бруан неговият колега Мансар проектирал специален кралски параклис, който бил вдъхновен от базиликата Свети Петър в Рим. За украса на параклиса бил избран характерен бароков купол, който се смята за един от шедьоврите на френската барокова архитектура. Изграждането на божествената сграда приключило напълно през 1708 година. Шарл де ла Фос се заел да изрисува вътрешната част на купола с фрески, които поразяват със своята изящност.

На север от Дома на инвалидите има огромно свободно пространство, където са разположени посолствата на Финландия и Австрия и френското Министерство на външните работи.

Днес комплексът все още изпълнява функцията си да бъде национална институция за ветерани от войната. В него има старчески дом, медицински център и център за медицински консултации.

Наполеон Бонапарт е бил погребан на остров Света Елена, но по-късно крал Луи-Филип сметнал за необходимо тленните останки на императора да бъдат върнати в родината му, което се случило през 1840 година. Първоначално гробницата на Наполеон се намирала в параклиса Сен Жером в Дома на инвалидите, но след това за място, на което да почиват тленните му останки била избрана гробница от червен кварцит. Това се случва през 1861 година. Членове на семейството на Наполеон I също са погребани в Дома на инвалидите, както и някои френски офицери, които са му служели.

Множество френски герои от войните са намерили вечен покой в гробището на комплекса. В Дома на инвалидите е погребан големият брат на Наполеон – Жозеф Бонапарт, а също и малкия му брат – Жером Бонапарт, както синът на императора – Наполеон II. В комплекса са намерили вечен покой: авторът на химна на Франция – Клод Жозеф Руже де Лил, великият военен лидер на Франция – Анри де ла Тур Д’Оверн. На това място се намира и сърцето на Себастиен ле Престр де Вобан, който е създал военните укрепления за Луи XIV.