Люксембургският дворец е ренесансов дворец, който се намира в 6-ти арондисман на Париж, Франция. Той е построен през 1615-1631 г. по поръчка на кралица Мария Медичи. Към момента в двореца се провеждат заседанията на френския сенат.
Люксембургският дворец е построен за майката на Луи XIII френската кралица Мария Медичи. Той е издигнат на мястото на стар частен дворец, притежание на люксембургския херцог Франсоа. Желанието на кралицата било да изгради дом, който да прилича на нейният във Флоренция, известен като Палацо Пити. За тази цел през 1612 г. Мария Медичи купува стария дворец и прилежащите му обширни територии, а през 1615 г. поръчва нова сграда, която нарича Дворец Медичи. За построяването на сградата архитекта Саломон де Брос изпраща свой колега до Флоренция, където той да получи чертежите на любимия на кралицата дворец.
Нетърпелива да се нанесе в двореца Мария Медичи не изчаква той да бъде завършен, а се настанява в него през 1625 г., още докато траят довършителните работи по интериора му. Кралицата се разполага в едното крило на Люксембургския дворец, докато другото е запазено за ползване от сина й - Луи XIII. Люксембургският дворец е изцяло построен през 1631 г. - същата година, в която кралицата майка е изгонена от кралския двор.
През 1641 г. Мария Медичи завещава своя бленуван дворец на по-малкия си син Гастон д'Орлеан, но след смъртта му, двореца остава в ръцете на неговата вдовица Маргьорит дьо Лорен. По-късно сградата е собственост на Елизабет Маргьорит д'Орлеан, а през 1694 г. вече е притежание на Луи XIV.
През 1715 г. дворецът се превръща в резиденция на Мария Луиза Елизабет д'Орлиънс, херцогиня на Бери.
През 1750 г. дворецът става музей - предшественик на Лувъра, на който посетителите могат да се любуват два дни седмично до 1779 г.
През 1778 г. крал Луи XVI дава двореца на брат си граф дьо Прованс под формата на подарък.
При избухването на Френската революция Люксембургският дворец за кратко е използван като затвор, а малко по-късно е седалище на Директорията и на първия консул на Републиката - Наполеон Бонапарт.
През 19 в. сградата търпи мащабни реформи - реформирани са част от вътрешната декорация и фасадата, гледаща към градините.
По време на немската окупация на Париж (1940-1944) Херман Гьоринг използва Люксембургският дворец като щабквартира на Луфтвафе, а самият Гьоринг се разполага в най-разкошната му част, избирайки най-хубавите покои за себе си и своите гости.
Макар значението, което има за германските окупационни сили във Франция да е значително, построеното от Мария Медичи здание понася незначителни щети при освобождението на Париж от съюзниците. През 1946 г. в Люксембургския дворец се провеждат и заседанията на Парижката мирна конференция.
Присъединете се към нас във Facebook