Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. Франция
  4. Атракции
  5. Реймс
  6. Нотр Дам дьо Реймс

Нотр Дам дьо Реймс, Реймс

Нотр Дам дьо Реймс

Нотр Дам дьо Реймс (храм посветен на Дева Мария) е Римска Католическа катедрала, разположена в град Реймс, Франция. Тя е един от най-забележителните религиозни храмове във Франция и дори в света, където някога са се извършвали коронациите на френските крале.
Катедралата е построена на мястото на по-стара църква, разрушена от пожар през 1211 година, която от своя страна била построена на мястото на базиликата, в която Кловис е кръстен от Свети Реми, епископ на Реймс. Тази оригинална постройка била издигната на мястото на Римските бани. В сградата остават следи и от седалището на Епархията.

По време на разкопките става ясно, че настоящата сграда заема приблизително една и съща площ, каквато и Катедралата, съществуваща в миналото. Църквата е възстановена по времето на Каролингите и разширена по-късно през XII век.

На 6 юли 1210 година голяма част от божествения храм е унищожен, но неговата реконструкция започва съвсем скоро след това от източния му край. Документални записи свидетелстват за придобиването на земите на запад от зданието през 1218 година. Тези факти предполагат, че новата катедрала е значително по-голяма от своите предшественици – удължаването на главния кораб на църквата, вероятно има за цел да приспособи място за тълпите, присъстващи на коронациите. През 1233 година дългогодишния спор между църковната управа и гражданите, по отношение на въпросите за данъчното облагане и правната юрисдикция, прераства в открит бунт. По време на последвалото насилие няколко божи служители били убити или ранени, а всички висши духовници бягат от града, оставяйки го под възбрана (забрана на всички публични богослужения и тайнства).

Строителните процеси по новата катедрала спират за три години, като са възобновени през 1236 година. След завръщането на духовенството в града, забраната също била отменена в резултат на посредничество от краля и папата. Изграждането на сградата продължило още по-бавно. Източната част на Нотр Дам дьо Реймс влиза в употреба от 1241 година, но главният й кораб не се сдобива с покрив до 1299 година ( когато френския крал вдига данъка върху материала, използван за тази цел).
Работата върху западната фасада се състои в няколко фази, което ясно проличава в многообразието от стилове на някои от скулптурите. Горните части на фасадата са завършени през XIV век, но очевидно следването на дизайна от XIII, придава на „Реймската Дева Мария” необичайна уникалност на стила.

Необичаен е факта, че при тази сграда са известни имената на първите й архитекти. Лабиринт вграден в пода на главния неф на постройката, по време на изграждането или малко след това (сходен с тези в Шартр и Амиен ), включва имената на четирима майстори-зидари (Жан Д’Орби, Жан-Ле-Лоуп, Гоше дьо Реймс и Бернар де Соасон ) и броя на годините, които те са й посветили, макар и историци на изкуството още да не могат да постигнат съгласие относно кой за кои части на сградата е отговорен. Лабиринтът е разрушен още през 1779 година, но за неговите детайли и надписи до наши дни достига информация благодарение на запазени чертежи от XVIII век. Ясната връзка тук между лабиринт и майстор-зидар добавя тежест на твърдението, че такива модели са намек към нарастващото обществено положение на архитекта (асоциация с легендарния създател Дедал, построил лабиринта на цар Минос). Катедралата също така е и доказателство за издигащият се статус на този творец в гробницата. Не само, че му е отдадена чест на една гравирана плоча, но и той се появява държейки миниатюрен модел на неговата църква (чест, пазена в миналото, само за знатни дарители), облечен в характерното облекло, подходящо за интелектуалец.

Кулите, достигащи 81 метра височина, първоначално е трябвало да се издигат на 120 м. Южната кула разполага с две големи камбани, едната от които носи името на Чарлз - „Шарлот”, който е кардинал на Лорейн през 1570 г., камбаната тежи около 11 тона.

По време на Стогодишната война, уникалната религиозна постройка се намира под обсада на англичаните от 1359 г. до 1360 г.

През 1875 г. Френското Национално Събрание гласува за ремонт на фасадата и балюстрадите (перилата) да се даде крупна сума. Фасадата е най-добрата част от сградата и един от най-големите шедьоври на Средновековието.

Немският артилерийски огън по време на сраженията през Първата Световна война от 20 септември 1920 изгаря, поврежда и унищожава изключително важни части на Катедралата. Скелето около северната кула се подпалва и огънят се разпростира по всички части на дърводелската надстройка. На свой ред оловото по покрива се разтапя и се излива през гаргойлите, унищожавайки двореца на епископа.
Възстановяването на сградата започва през 1919 година, под ръководството на Анри Денюкс, който е родом от Реймс и е главен архитект на Историческите Паметници. Нотр Дам дьо Реймс отново е изцяло отворена през 1938 година, отчасти благодарение и на финансовата подкрепа на семейство Рокфелер, но работата по нея продължава оттогава.

Екстериора на Катедралата е впечатляващ, колкото и нейната история. Тя има три портала, отрупани със статуи и статуетки. От европейските катедрали само Шартр е с по-изваяни фигури. Централният портал, посветен на Дева Мария, е увенчан с прозорец-розетка, поставен в рамка от арки, украсени със статуи. „Галерията на царете” изобразява кръщението на Кловис, обграден със статуи на неговите наследници.

Множество скулптури могат да се видят и на фасадите на трансептите. Северната трансепта е украсена със статуи на епископите на Реймс, символи представляващи „Страшния съд” и фигурата на Исус, докато тази от южната страна е в по-съвременен стил с пророци и апостоли.

Интериорът на Катедралата също е забележителен. Тя е дълга 138,75 м. и широка 30 м., а височината в центъра й достига 38 м. Всеки посетител ще остане очарован и запленен от прекрасните стъклописи, датиращи от XII до XX век. Прозорецът-розетка над главния портал и галерията под него са изключително необичайни и магнетични.

Не по-малко интересни за посетители биха били гоблените, притежание на Катедралата. Най-важната серия сред тях е представена от Робърт де Лионкорт, архиепископ след Франсоа I, колекцията разкрива живота на Дева Мария. Северният трансепт съдържа рядък орган в пищен, готически стил. Стъклописите, дело на Марк Шагал са поставени през 1974 година, в оста на апсидата.

Съкровищницата на Нотр Дам дьо Реймс, съхранявана в Двореца Тау, включва много скъпоценни предмети, сред които „Светата ампула” или безценен флакон, наследник на първото миро, с което френските крале са били помазани, унищожено по време на Френската революция.

Катедралата Нотр-Дам дьо Реймс, бившо абатство на Сен-Реми, и Дворецът Тау са добавени към списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство през 1991.

През 2011 град Реймс отпразнува 800-ната годишнина на катедралата. Честванията се продължават от 6 май до 23 октомври. Концерти, улични представления, изложби, конференции, и нощни светлини оповестяват на Света, че жителите на града празнуват юбилея на един от своите символи. В допълнение, шест нови стъклописа, проектирани от немският художник Ими Кнобел, са открити официално на 25 юни 2011 г. Шест прозореца покриват площ от 128 метра и са разположени в непосредствена близост до прозорците на Шагал в апсидата на храма.