Франция - Почивки, Екскурзии, Круизи

Франция е държава, разположена в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, намиращи се на други континенти. Страната е сред основателите на Европейския съюз и е с най-голяма територия в съюза. Тя е част от еврозоната, както и от шенгенското пространство. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и член на НАТО. Разполага с ядрено оръжие.

Франция заема части от югозападна и западна и Европа. Територията е 551 000 кв. км.

Франция се различава по много неща от другите европейски страни, но една от основните й отличителни характерстики е нейният излаз на Атлантическия океан и на Средиземно море. Тя граничи с Швейцария, Люксембург, Монако, Андора, Германия, Италия, Белгия, Испания. От Великобритания я разделя тесният проток Ла Манш, под който през тунел е прекарана скоростна железопътна връзка.

Множеството високоразвити страни, които заобикалят държавата, благопрятстват за нейното икономическо развитие, но това е било и предпоставка за наличието на множество конфликти в миналото.

Към днешна дата добросъседските отношения на Франция с другите страни са гарантирани с членството на страната в редица организации като ЕС, ОССЕ, НАТО, ЗЕС и други, които гарантират взаимно доверие и сигурност. В политическо отношение 4 отвъдморски департамента с обща площ над 130 000 кв. км. и население над 2 000 000 души са подчинени на Франция. Това са Нова Каледония, Френска Гвиана, Мартиника, Реюнион и Гваделупа, които също членуват в ЕС.

Франция заема значителна част от древната римска провинция Галия. Галите са част от келтският народ, който се разполага северно от Алпите. Първата археологическа култура на келтите е културата Ла Тен, сфорирала се през първата половина на I хилядолетие пр. Хр.

Наиращи се под въздействието на Рим галите бързо се латинизират. Някои техни селища се превръщат в големи градове, съществуващи и днес. Масилия и Никея (основани от гърците като колонии още през VI век пр. Хр.) са първите градове на днешна Франция - съответно Марсей (Марсилия) и Ница. Римляните основават Лутеция Парисиорум (Париж), Лугдунум (Лион), Толоса (Тулуза), Турнакум (Турне). Ето защо Франция е богата на забележителности останали от миналото. Там днес могат да се видят множество характерни за римската цивилизация сгради - терми (бани), арки, акведукти, амфитеатри.

Галия се формира като отделна държава през 260 г., когато Римската империя е обхваната от дълбока криза. "Галската империя" е ликвидирана от император Аврелиан. Към края на IV век северна Галия е значително населена от германските племена - алемани и франки.

От 451 г. съществува Франкската, респективно Френската държава със столица Турне. Първата владетелска династия на франките е династията на Меровингите (451-751 г.). Един от нейните представители е Хлодвиг. Той приема християнската религия на съпругата си Клотилда и налага християнството над всички франки през 496 г. Най-значителната победа на Хлодвиг е над вестготите при Поатие през 507 г. Чрез нея той премахва Тулузкото кралство на вестготите, които се оттеглят в Испания и завладява южна Галия (Аквитания). Едва след това Франкското кралство става водеща сила в тогавашна Европа.

След смъртта на Хлодвиг кралството е поделено между синовете му, а малко по-късно - през 561 г. следва ново разделяне. Формират се четири държави. Едната е Австразия на север със столица Реймс, другата е Неустрия на запад със столица Париж, Аквитания на югозапад със столица Бордо и Бургундия на югоизток със столица Орлеан.

Карл Велики (768-814), който се смята за най-могъщия франски владетел, води множесъво завоевателни войни със саксонците (772-804), лангобардите (774), славяните (789-812), баварците (788) и аварите (791-802). Вследствие на тях след смъртта му Франкската държава се простира от Атлантическия океан и Ла Манш до Рим, Елба и Панония. Внуците на Карл Велики си поделят Франкската империя, като я разделят на три части. Западната от тях по-късно започва да се нарича Франция.

През 987 г. Хуго Капет завзема властта, като сваля последния каролингски крал Луи V и поставя началото на нова династия - Капетингите. Тя управлява до 1848 г. При тях Франция не е централизирана държава. Страната е съвкупност от около 20 графства и херцогства, от които най-силни са Анжу, Аквитания, Шампан, Прованс, Тулуза, Фландрия, Бургундия.

При управлението на Филип IV Хубави (1285-1314) кралската власт във Франция достига най-голямата си сила. Промените, които въвежда Филип IV му донасят множество успехи, но най-големият от тях е унищожаването на ордена на Тамплиерите - държава в държавата (1307), както и преместването на седалището на папата от Рим в Авиньон (1309), където папите резидират 70 години и са под контрола на френския крал.

След смъртта на Филип IV френския престол се наследява последователно от тримата му сина: Луи X, Филип V и Шарл IV. Пряката линия на Капетингите се прекъсва, тъй като никой от тях не оставя син.

През 1328 г. Филип VI е избран за крал на Франция. Той поставя началото на династията Валоа. Само девет години по-късно Англия напада Франция и започва Стогодишната война (1337-1453).

След няколко победи на англичаните над френските рицари, през 1360 г. французите са принудени да подпишат унизителен договор в Бретини, с който Едуард се отказва от претенциите си за френската корона, а в замяна получава югозападна Франция, където са били някогашните английски владения.

През 1429 г. при дофина се явява Жана д'Арк, която е 17-годишна селска девойка. Тя го убеждава да ѝ отстъпи водачеството на френските войски. Под нейно командване те освобождават Орлеан, разкъсвайки блокадата му.
Селяните, обзети от патриотизъм, се включват в борбата срещу англичаните, което има голямо значение за хода на войната.

През 1431 г. Жана д'Арк е заловена от бургундците при Компиен и предадена на англичаните, които я осъждат чрез религиозен съд и я изгарят като вещица.

След разгрома на англичаните при Кастийон през 1453 г. те се оттеглят без да подпишат мирен договор, а това се счита за край на войната. За пръв път от X век цялата страна е под властта на краля. Франция става една от великите сили в Европа с нарастващо значение за международните отношения.

През 60-те години на XV век Бургундското херцогство остава най-сериозната заплаха за целостта на Франция. При Луи XI (1461-1483) конфликтът постепенно нараства. Слабо подкрепяна от Англия Бургундия губи своите позиции и силата й постепенно отслабва. Нейният херцог Шарл търпи загуби с войските си през 1476 - при Грансон и през 1477 - при Нанси. При последната битка умира.

Неговата дъщеря Мария Бургундска наследява огромни земи на границата между Франция и Германия. Луи XI не успява да предотврати сватбата ѝ с австрийския престолонаследник Максимилиан I, който наследява Бургундия. Така се създава смъртна опасност за Франция и войната отново продължава.

След множество обрати Максимилиан I е принуден да признае правото на Франция да контролира част от бургундското наследство. През 1482г. обаче Мария Бургундска умира и всички нейни владения остават остават в ръцете на австрийските Хабсбурги. Това слага начало на конфликтът между Франция и Хабсбургите, който бележи тяхната история в продължение на четири века. Изходът от тази война е победа за Франция.

Във Франция навлиза протестанството под влиянието на Германия. Френските протестанти се наричат Хугеноти, те са последователи на учението на Жан Калвин. Протестантството се разпространява от 20-те години на XVI век, въпреки множеството опити на Франсоа I и Анри II да го ограничат.

След поредица от седем религиозни войни - от 1562 до 1580г. хугенотите са разгромени. Един от най-кървавите погроми над тях е известен като Вартоломеевата нощ. На 24 август, деня на Св. Вартоломей, католиците изненадващо нападат протестантите и избиват около 3000 от тях само в Париж, включително водача им Гаспар дьо Колини.

През 1610 г. Луи XIII се възкачва на престола, но поради крехката си възраст страната бива управлявана от регенти. Най-значимият му пръв министър е кардинал Ришельо.

Луи XIV наследява престола едва на 5 години (през 1643). На 18-годишна възраст, когато поема властта, той премахва поста пръв министър и го слива с кралската институция.

Възкачилият се на трона Луи XVI не управлява по-добре от дядо си Луи XV. Едновременно с упадъка на абсолютистката система в Европа се заражда Просвещението.

Междувременно страната се сдобива с нови територии в Северна и Южна Америка, Азия и Африка, но голяма част от френския народ продължава да негодува от високите данъци и други социални проблеми. На 14 юли 1789 недоволството достига своя връх със щурмуването на Бастилията. Това събитие отбелязва началото на Френската революция, която е повратна точка в развитието на държавата и оказва огромно влияние върху по-нататъшното развитие на Европа. Монархията е свалена, кралят и кралицата — екзекутирани, заедно с десетки хиляди други французи.

На 9 ноември 1799г. Наполеон Бонапарт се завръща от Египет и извършва държавен преврат. През 1802г. чрез плебисцит той се провъзгласява за консул до живот, а две години по-късно и за император. Също така установява диктатура чрез тайната си полиция. Независимо от това, Франция изживява силен период. Периодът 1808-1812 година се оказва златен за нововъзникналата империя.

След няколко поражения Наполеон абдикира принудително през април 1814г. Той е заточен на остров Елба. Свикан е Виенски конгрес през октомври и 22 на март следващата година Наполеон се завръща. Посрещнат е тържествено. Отново претърпява поражение този път при Ватерло. Следва нова абдикация след сражението при Ватерло, при която е заточен на остров Света Елена, където умира.

През 1848 г. избухва нова революция и се обявява Втора република. По-късно (1852 г.) император Наполеон III възражда монархията, но 1875 г. е приета конституцията на Третата република.

Независимо, че е измежду победителите от Първата и Втората световна война, Франция търпи тежки човешки и материални загуби.

През 1946 г. е приета конституцията на Четвъртата република. От 1958г. политическият режим е президентска република (петата република), която е значително по-стабилна от предишната парламентарна демокрация.

Премирието и сътрудничеството с Германия в периода след Втората световна война поставят основата на европейската интеграция, вследствие на която се създава Европейския съюз.

Франция е република начело с президент. Той назначава премиер-министър и правителство и ръководи Съвета на министрите. Висш законодателен орган е парламент съставен от две палати - Национално събрание и Сенат.

В стопанско отношение това е една високо развита индустриално-аграрна страна. Разполага със значителни запаси от желязна руда, уранови руди, боксити, калиеви соли. Основни отрасли на индустрията - машиностроене, автомобилостроене, корабостроене, химическа промишленост, авиокосмическа, хранително-вкусова, радиоелектронна, електротехническа, металургична, атомна енергетика, нефтопреработвателна, текстилна, шивашка и обувна и др . Селско стопанство - високо продуктивно, многоотраслово. По обем на селскостопанска продукция Франция е на трето място в света. Основни култури, които се отглеждат са пшеница, ечемик, царевица, овес, захарно цвекло, картофи, зеленчуци, плодове, лозя. Водещ отрасъл е животновъдството - специализирано млечно-месно.

Изключително добре развит туризъм.

Климат
Климатът в голяма част от страната е морски, умерен, на изток - преходно-континентален, по Средизменоморието - субтропичен, средизменоморски. Средна температура - януари от 1 до 5 Сº - на юг до 8 Сº, юли - от 17 до 22 Сº - на юг до 24 Сº. Валежи - 600-1000 мм в равнините, 2000-2500 мм в планините.

Столица: Париж

Население: 64 102 140

Официален език: Френски

Валута: Евро (EUR)

Популярни туристически обекти