Акропола, Атина

Акрополът в Атина е най-популярния запазен акропол в Гърция. Въпреки, че в страната има множество акрополи, точно този заема важно място в гръцката история и именно той е наричан накратко Акрополът.

Той представлява плосък скален връх, който се издига на 150 м. надморска височина в град Атина.

Акрополът на Атина датира още от Микенската епоха (II хил. пр. Хр.) и се предполага, че на него е имало издигнат царски дворец.

Най-голямата постройка на Атинския Акропол, е храма на богиня Атина - Партенона.

Близо до Партенона се намира по-малък йонийски храм, носещ името Ерехтейон, който е изграден в чест на няколко божества. Това са Атина Полиас и Посейдон, а също така и Хефест, херосите Бутес и Кекропс. В Ерехтейона се съхранявали ксоанона на богиня Атина, свещената й маслина, а също и соленият извор, който Посейдон направил с тризъбеца си при спора с Атина за покровителството на града.

Акрополът, украсяващ столицата на Гърция със своя прекрасен ансамбъл от строежи, е известен в целия свят. Възвишението било заселено още през неолита, доказателство за това са откритите останки на жилища и гробове.

През микенската епоха, върху хълма се е издигал укрепен дворец, обитаван от най-старите владетели на Атина.

В края на II хил. пр. н. е. нахлулите от север дорийци унищожават микенската култура, но не успяват да превземат Акропола. Персите, обаче, не само превземат Акропола, но и унищожават намиращите се тна него сгради и паметници през 480 г. пр.н.е.

Най-амбициозното начинание в историята на гръцката архитектура е възтановяването на Акропола при управлението на Перикъл (444-429 г. пр. н. е.). Тогава Атина е в апогея на своята мощ.

Акрополът е светилище богато на храмове и олтари, укрепление и обществен център. Тук са се съхранявали държавните богатства (от 454 г. пр. н. е.), помещавали са се също библиотека и картинна галерия.

В миналото се организирали празненства в чест на Атина (Панатенеи), на които всенародно шествие се е отправяло към Акропола. То е носело дар на богинята-покровителка на града - пеплос (дреха-покривало), изтъкан изцяло от ръцете на атински девойки. Младежите са се състезавали в чест на Атина. Празненството завършвало с общ пир на Акропола. Процесията се е изкачвала по каменната пътека към главния западен вход на Акропола - Пропилеите.

Главният вход към пропилеите е бил увенчан с шест величествени колони, от които днес е запазена само една. Пропилеите са изградени от две крила - южно, по-голямо, и северно - по-малко.

От ляво към портика на Пропилеите е била прилепена известната атинска Пинакотека - първата в света картинна галерия, съхраняваща картините на прочути атински художници от класическия период на древногръцкото изкуство.

От дясната страна на Пропилеите е изградена издатина от мраморни блокове наречена Пиргос, върху която и до днес се издига храм на Атина Нике Аптерос.

Най-големия храм на Акропола - Партенона, съчетава белезите на два древногръцки стила - дорийски и йонийски. Той увенчава най-високата част на Акропола и се вижда от всяка точка на Атина по времето на Перикъл. Построен е от светъл мрамор. Скулптурната му украса принадлежи към най-големите шедьоври на гръцката класика.
Лорд Елгин пренася голяма част от тези скулптури в Лондон през XIX в. В храма се е съхранявала статуята на Атина Партенос от злато и слонова кост, висока дванадесет метра, от която днес има единствено римски копия.

Главният олтар на Акропола е бил разположен пред Ерехтейона. Отново там са се извършвали основните религиозни обреди в полисния култ на Атина Полиас. Храмът е изключително изящен образец на йонийския ордер. Там се е съхранявала дървена статуя (ксоанон) на богинята, която е била обект на култова почит - всяка година са я преобличали с новоизтъкания от девойките пеплос.

Стара легенда гласи, че Ерехтейонът е построен на мястото, където Посейдон, предявил пръв претенциите си за власт над града. Той забил тризъбеца си в скалите на Акропола и оттам бликнал извор. По-късно Зевс дал предимство на Атина, защото тя подарила маслиненото дръвче в града, преди да бликне изворът.

Известният хълм е място, което е имало голямо религиозно и обществено значение в културата на древна Елада. То играе особена роля за развитието на европейската култура до съвременността - паметниците на Акропола олицетворяват от една страна демократичното устройство на държавата, а от друга - хуманизма и антропоцентризма като белег на културата. Пропилеите, Партенонът, Ерхетейонът са останали до днес като свителство за епохата на най-големия разцвет на гръцката архитектура (V в. пр. н. е.).

От 1987 г. Акрополът се намира под закрилата на ЮНЕСКО.