Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. Гърция
  4. Атракции
  5. Йонийски острови
  6. Остров Итака

Остров Итака, Йонийски острови

Остров Итака

Итака е гръцки остров, разположен в Йонийско море, с площ около 96 кв. км. и малко повече от три хиляди жители. Също така е отделно регионално звено на Йонийските острови.
Намира се на североизточния бряг на Кефалония, а територията му включва и няколко островчета. В столицата Вати се намира едно от най-големите естествени пристанища в света. Днешна Итака обикновено се идентифицира с Омировата Итака, домът на Одисей.

На това красиво късче от гръцката територия съществуват две забележителности, които се свързват с Одисей и несъмнено трябва да се посетят. Първото от тях е изворът Аретуса, който има изключително интересни обкръжения, а над него се извисява забележителна скала, популярна с името Коракс (Враната). Изворът се намира на юг от Вати.
Втората забележителност е пещерата на нимфите – Мармароспили. Тя е със значителни размери и е разположена на югозапад от столицата.
Туристите могат да посетят и Археологическият музей, както и Манастира на Дева Мария, построен през XVI – XVII век.

Острова е дълъг и тесен, а широкия залив Молос почти го разделя. Кефалония се намира едва на две морски мили от Итака и тъй като на него няма летище, гостите му могат да използват ферибот, за да стигнат до там.

Най-високият планински връх на острова е Неритос (800м. надморска височина). А в столицата Вати, разположена в югоизточната част на Итака се намира едно от най-големите естествени пристанища в света.

Определено по територията на това късче земя има какво да се прави. За любителите на пешеходния туризъм, островът разполага с множество пътеки из красиви местности, предлагащи уникални природни гледки. Те са осеяни с разнообразни видове диви цветя, а често по тях могат да се видят и диви животни и птици.
Разхождайки се из красивите природни кътчета или в някой от уникалните градове на острова, туристите с радост ще забележат, че той е съхранил своята идентичност, въпреки развитието на технологиите, процъфтяването на туризма и дори след пагубните земетресения, които е претърпял в миналото.

Плажовете на Итака са изключително подходящи за гмуркане, та дори и само с шнорхел. Водите на острова са наситени с пъстроцветни рибки и толкова прозрачни, че плувците могат да се наслаждават на водния свят с невъоръжено око.

Плажът Филиатро е най-близко разположеният до столицата Вати – на 20 минути. Поради тази причина той е много популярен и сред местното население. Водата тук е много топла, плитка и кристално чиста, което го прави идеален за плуване. Той е покрит с малки разноцветни камъчета, които са любима играчка за малчуганите.
Каменистата покривка е характерна за по-голямата част от плажовете на Итака.

Плажът Сарaкинико е възхитителен, защото е разположен в малък красив залив. Той не се радва особено на посещения на местните жители и туристите, тъй като е само на 1 км. от Филиатро. Той също е доста каменист и предлага чудесни условия за гмуркане с шнорхели. Ограден е от маслинови дръвчета, което е прекрасно за всеки решил да се настани на сянка под тях и да се любува на гледката.

Писо Аетос е нещо средно между пристанище и плаж. Водата е чиста, така че в нея да се плува без никакви притеснения, но поради наличието на множеството лодки, рядко хората го правят.
Плажът е скрит от слънчевите лъчи сутрин, но в следобедните часове температурите са доста високи.

Плажът Дексия е популярен сред местните. Той представлява тясна плажна ивица, славеща се с изключителна чистота. Именно този плаж се смята за мястото, на което Одисей стъпва за първи път, завръщайки се в Итака, след епичното десет годишно пътуване в търсене на дома след края на Троянската война.

Агиос Янис е малък красив плаж на Итака. Неговите пясъци са необичайни за острова. В съчетание с лъскавите тюркоазени води той става неустоим.

Афалес представлява прекрасен уединен плаж. Той е доста каменист, но също така и безлюден, което е голямо преимущество, за всички търсещи тишина и блажено спокойствие. Този драматично красив залив, сякаш е излязъл от приказка: бели варовикови скали, служещи за фон на синьото море.

Киони е тих, доста каменист плаж, разположен на 24 км. северно от Вати. Тази плажна ивица добива все по-голяма популярност, благодарение на великолепната си природа и чисти води, които са идеални за гмуркане с шнорхел. От Киони до Фрискес природата е сътворила поредица от заливи, достъпни от главния път между двата града.

Скинос е тих плаж, разположен от югоизточната страна на острова. До него може да се достигне единствено с автомобил. Той има кристално изумрудени води, които са отлични за гмуркане с шнорхел. Пейзажът, откриващ се от плажа е зашеметяващ, а целия залив е заобиколен от дървета.

Гидаки е смятан от много хора за най-добрият плаж на Итака. До него единственият път е с лодка, като за целта има чести пътувания от столицата, които отнемат около 20 минути. Това е един красив усамотен плаж, впечатляващ с невероятни природни гледки.

Теориите за произходът на името на острова са различни. Голяма част от класическите гръцки автори твърдят, че Итакос произлиза от Итака, а не обратното.
Има и предположение, че Итака носи името на сина на Кефалонийски крал, който е живял на острова заедно със своя брат. Те построили фонтан, осигуряващ нуждите на цялото островно население с питейна вода.

Името Итака остава непроменено още от древни времена, въпреки, че в писмени документи от различни периоди е заменено с други, като:
- Вал ди Компер, Пикола Кефалониа, Антикефалониа (Средновековието до началото на венецианския период);
- Итаки Нисос, Траконисо, Такоу, Тиакоу (византийския период);
- Тиаки (преди венецианския период, наричан така и от моряците, но запазвайки името си, използвано от жителите);
- Теаки (венециански период);
- Фиаки (турски период).

Островът е обитаван от второто хилядолетие пр. Хр. Вероятно е бил столица на Кефалония по време на микенския период, и столица на кралството, управлявано от Одисей.
Римляните го окупират II век пр. н.е., а по-късно става част от Византийската империя.
Норманите го управляват през XIII век, а след кратко турско владичество, попада във венециански ръце.

Итака е окупиран от Франция по силата на Договора от Компо Формио през 1797 г. Освободен е от сформирани руско-турски сили през 1798 г., преди да се превърне в част от Септинсуларската република.
Става френско притежание отново през 1807 г., докато не е освободен от Обединеното кралство през 1809 г.
По силата на парижкия договор 1815 г., Итака е част от Съединените щати на Йонийските острови, протекторат на Британската империя. През 1830 г. местната общност изявява желание да се присъедини към останалата част на наскоро възстановената гръцка национална държава. В рамките на Лондонския договор от 1864 г., Итака и останалите шест йонийски острова са отстъпени на Гърция, като дипломатически жест към новия гръцки англофилски цар Джордж І. Великобритания запазва правото си да използва пристанището в Корфу.

Произходът на първите хора, населяващи острова, заселили се по териториите му през последните години на неолитския период (4000-3000 г.пр.н.е.), не е ясен. Следи от сгради, стени и пътища от този период доказват, че живот съществува и по време на раннобронзовата епоха на Гърция (3000-2000 г.пр.н.е.). През следващите години (2000-1500 г.пр.н.е.) част от населението мигрира към определена част на острова. Сгради и стени, изкопани по време на този период, показват примитивният начин на живот, който се води.

По време на Микенския период (1500-1100 г.пр.н.е.) Итака достига върха в древната си история. Най-вече въз основа на Одисей и устни традиции, се смята, че островът се превръща в столица на Йонийското кралство, което включва и околните страни. Итака е посочен и като една от най-мощните държави на своето време. Жителите му са характеризирани като велики мореплаватели и изследователи с дръзки експедиции, задминаващи и Средиземно море.

Епичните поеми на Омир – „Илиада” и „Одисея” хвърлят малко светлина върху бронзовата епоха на острова. Смята се, че произведенията са писани през IX или VIII век пр.н.е., но може да се позовават на по-стари митологични и поетични традиции: тяхното обрисуване на героя Одисей и властта му над Итака, околните острови и континенталната част, запазва спомена за политическата география, обичаите, и обществото на това време.

След края на Микенската ера, влиянието на Итака попада под юрисдикцията на най-близкия голям остров.

По време на Елинистическата епоха (800-180 г.пр.н.е.), независимият живот продължава в северната и южната част на острова. В южната част, района на Аетос, е основан град Алалкоменае. Доказателства за това са множеството открити предмети с важна историческа стойност от този период. Сред обектите са монети с надпис Итака и образът на Одисей, които навеждат на мисълта, че островът е бил самоуправляващ се.

По време на различни периоди, завоеватели и обстоятелства, населението на острова продължава да се променя. Въпреки липсата на определена цифрова информация до Венецианския период, се смята, че от Микенската до Византийската епоха, броят на жителите е няколко хиляди, населяващи предимно северната част на Итака. През Средновековието населението намалява, поради непрекъснатите нашествия на пирати, принуждаващи хората да се установят и живеят в планините.

През 1479 г., турските сили достигат островите и много от хората се изселват, поради страха си от новите турски заселници. Тези, които се спотайват в планините, си остават там, за да избегнат пиратите контролиращи канала между Кефалония и Итака, и заливите на острова. През следващите години турците и венецианците претендират за острова дипломатично.

Османската империя окончателно слага ръце върху острова през 1484 г. и нейното господство там продължава до 1499 г. През този период венецианците преследват интереса си към Йонийските острови и през 1499 г. започва война между тях и турците. Съюзническите флоти на венецианци и испанци обсаждат Итака и други острови. Флотите надделяват и от 1500 г. венецианците са новите господари на островите. Според Договора от 1503 г. Итака, Кефалония и Закинтос ще се управляват от венецианците, а Лефкада от турците.

Няколко години след Френската революция, Йонийската област попада под господството на Първата Френска Република (1797-1798). Островът става почетна столица на Кефалония, Лефкада, както и част от континентална Гърция, формираща френският департамент Итака.

Населението приветства французите, които се грижат за контролът на администрацията и съдебната система, но по-късно тежкото данъчно облагане предизвиква възмущение сред хората. По време на този исторически период, новите идеи на системата и социалната структура, силно повлияват на жителите на острова. В края на 1798 г., Русия и Турция заместват французите, които са съюзници по това време. Корфу се превръща в столица на Йонийските щати, формата на управление е демократична, с четиринадесет-членния Сенат, който в Итака има един представител.

Флотът на острова процъфтява благодарение на разрешението за превоз на товари до пристанищата на Черно море. През 1807 г., съгласно споразумението с Турция, Йонийските острови отново попадат под френско влияние (1807-1809). Французите бързо започват да се подготвят за изправянето пред британският флот, който е станал особено мощен.

Видни представители на Итаки взимат участие в подготовката за гръцката революция от 1821 г., срещу турското робство.

Днес голяма част от посетителите на острова го посещават не само, заради красивите му слънчеви плажове и прозрачни води, но и заради тясната му връзка с Одисей.
От дълбока древност Итака е идентифициран, като дома на митологичния герой Одисей. В „Одисея” на Омир острова е описан по начин, който според някои, не съответства на топологията на съвременна Итака. Има някои характеристики от описанието, които са разглеждани, като особено проблематични. Първо, Итака е описан като „ниско разположен”, но той е планински. Второ, думите „най-отдалечен в морето, към залеза на слънцето”, обикновено се тълкуват в смисъл, че Итака трябва да бъде най-западния остров, но Кефалония се намира на запад от него. Също така не е много ясно кои са Омировите Дулихий и Сама.

Гръцкият географ Страбон, живял през 1 век на н.е., идентифицира Итака на Омир със съвременния остров. След ранните коментари, той тълкува думите преведени по-горе, като „ниско разположен” означава „близо до континента”, както и фразата „най-отдалечен в морето, към залеза на слънцето” в смисъл “най-отдалечен от всички на север”. Страбон отъждествява Сама, като съвременна Кефалония и вярва, че Дулихий е от тези острови, сега известни като Ехинадес.

Въпреки всички трудности с Омировото описание на острова, през класически и римски времена, днес той е наречен „Итака” и е обявен за Домът на Одисей. И независимо дали неговите гости предпочитат оживения нощен живот, архитектурните и исторически забележителности или горещите плажове, те оставят част от сърцето си в тази приказка от миналото, когато я напускат.