Остров Итака, Йонийски острови

Итака е гръцки остров, разположен в Йонийско море, с площ около 96 кв. км. и малко повече от три хиляди жители. Също така е отделно регионално звено на Йонийските острови.
Намира се на североизточния бряг на Кефалония, а територията му включва и няколко островчета. В столицата Вати се намира едно от най-големите естествени пристанища в света. Днешна Итака обикновено се идентифицира с Омировата Итака, домът на Одисей.

На това красиво късче от гръцката територия съществуват две забележителности, които се свързват с Одисей и несъмнено трябва да се посетят. Първото от тях е изворът Аретуса, който има изключително интересни обкръжения, а над него се извисява забележителна скала, популярна с името Коракс (Враната). Изворът се намира на юг от Вати.
Втората забележителност е пещерата на нимфите – Мармароспили. Тя е със значителни размери и е разположена на югозапад от столицата.
Туристите могат да посетят и Археологическият музей, както и Манастира на Дева Мария, построен през XVI – XVII век.

Острова е дълъг и тесен, а широкия залив Молос почти го разделя. Кефалония се намира едва на две морски мили от Итака и тъй като на него няма летище, гостите му могат да използват ферибот, за да стигнат до там.

Най-високият планински връх на острова е Неритос (800м. надморска височина). А в столицата Вати, разположена в югоизточната част на Итака се намира едно от най-големите естествени пристанища в света.

Определено по територията на това късче земя има какво да се прави. За любителите на пешеходния туризъм, островът разполага с множество пътеки из красиви местности, предлагащи уникални природни гледки. Те са осеяни с разнообразни видове диви цветя, а често по тях могат да се видят и диви животни и птици.
Разхождайки се из красивите природни кътчета или в някой от уникалните градове на острова, туристите с радост ще забележат, че той е съхранил своята идентичност, въпреки развитието на технологиите, процъфтяването на туризма и дори след пагубните земетресения, които е претърпял в миналото.

Плажовете на Итака са изключително подходящи за гмуркане, та дори и само с шнорхел. Водите на острова са наситени с пъстроцветни рибки и толкова прозрачни, че плувците могат да се наслаждават на водния свят с невъоръжено око.

Плажът Филиатро е най-близко разположеният до столицата Вати – на 20 минути. Поради тази причина той е много популярен и сред местното население. Водата тук е много топла, плитка и кристално чиста, което го прави идеален за плуване. Той е покрит с малки разноцветни камъчета, които са любима играчка за малчуганите.
Каменистата покривка е характерна за по-голямата част от плажовете на Итака.

Плажът Сарaкинико е възхитителен, защото е разположен в малък красив залив. Той не се радва особено на посещения на местните жители и туристите, тъй като е само на 1 км. от Филиатро. Той също е доста каменист и предлага чудесни условия за гмуркане с шнорхели. Ограден е от маслинови дръвчета, което е прекрасно за всеки решил да се настани на сянка под тях и да се любува на гледката.

Писо Аетос е нещо средно между пристанище и плаж. Водата е чиста, така че в нея да се плува без никакви притеснения, но поради наличието на множеството лодки, рядко хората го правят.
Плажът е скрит от слънчевите лъчи сутрин, но в следобедните часове температурите са доста високи.

Плажът Дексия е популярен сред местните. Той представлява тясна плажна ивица, славеща се с изключителна чистота. Именно този плаж се смята за мястото, на което Одисей стъпва за първи път, завръщайки се в Итака, след епичното десет годишно пътуване в търсене на дома след края на Троянската война.

Агиос Янис е малък красив плаж на Итака. Неговите пясъци са необичайни за острова. В съчетание с лъскавите тюркоазени води той става неустоим.

Афалес представлява прекрасен уединен плаж. Той е доста каменист, но също така и безлюден, което е голямо преимущество, за всички търсещи тишина и блажено спокойствие. Този драматично красив залив, сякаш е излязъл от приказка: бели варовикови скали, служещи за фон на синьото море.

Киони е тих, доста каменист плаж, разположен на 24 км. северно от Вати. Тази плажна ивица добива все по-голяма популярност, благодарение на великолепната си природа и чисти води, които са идеални за гмуркане с шнорхел. От Киони до Фрискес природата е сътворила поредица от заливи, достъпни от главния път между двата града.

Скинос е тих плаж, разположен от югоизточната страна на острова. До него може да се достигне единствено с автомобил. Той има кристално изумрудени води, които са отлични за гмуркане с шнорхел. Пейзажът, откриващ се от плажа е зашеметяващ, а целия залив е заобиколен от дървета.

Гидаки е смятан от много хора за най-добрият плаж на Итака. До него единственият път е с лодка, като за целта има чести пътувания от столицата, които отнемат около 20 минути. Това е един красив усамотен плаж, впечатляващ с невероятни природни гледки.

Теориите за произходът на името на острова са различни. Голяма част от класическите гръцки автори твърдят, че Итакос произлиза от Итака, а не обратното.
Има и предположение, че Итака носи името на сина на Кефалонийски крал, който е живял на острова заедно със своя брат. Те построили фонтан, осигуряващ нуждите на цялото островно население с питейна вода.

Името Итака остава непроменено още от древни времена, въпреки, че в писмени документи от различни периоди е заменено с други, като:
- Вал ди Компер, Пикола Кефалониа, Антикефалониа (Средновековието до началото на венецианския период);
- Итаки Нисос, Траконисо, Такоу, Тиакоу (византийския период);
- Тиаки (преди венецианския период, наричан така и от моряците, но запазвайки името си, използвано от жителите);
- Теаки (венециански период);
- Фиаки (турски период).

Островът е обитаван от второто хилядолетие пр. Хр. Вероятно е бил столица на Кефалония по време на микенския период, и столица на кралството, управлявано от Одисей.
Римляните го окупират II век пр. н.е., а по-късно става част от Византийската империя.
Норманите го управляват през XIII век, а след кратко турско владичество, попада във венециански ръце.

Итака е окупиран от Франция по силата на Договора от Компо Формио през 1797 г. Освободен е от сформирани руско-турски сили през 1798 г., преди да се превърне в част от Септинсуларската република.
Става френско притежание отново през 1807 г., докато не е освободен от Обединеното кралство през 1809 г.
По силата на парижкия договор 1815 г., Итака е част от Съединените щати на Йонийските острови, протекторат на Британската империя. През 1830 г. местната общност изявява желание да се присъедини към останалата част на наскоро възстановената гръцка национална държава. В рамките на Лондонския договор от 1864 г., Итака и останалите шест йонийски острова са отстъпени на Гърция, като дипломатически жест към новия гръцки англофилски цар Джордж І. Великобритания запазва правото си да използва пристанището в Корфу.

Произходът на първите хора, населяващи острова, заселили се по териториите му през последните години на неолитския период (4000-3000 г.пр.н.е.), не е ясен. Следи от сгради, стени и пътища от този период доказват, че живот съществува и по време на раннобронзовата епоха на Гърция (3000-2000 г.пр.н.е.). През следващите години (2000-1500 г.пр.н.е.) част от населението мигрира към определена част на острова. Сгради и стени, изкопани по време на този период, показват примитивният начин на живот, който се води.

По време на Микенския период (1500-1100 г.пр.н.е.) Итака достига върха в древната си история. Най-вече въз основа на Одисей и устни традиции, се смята, че островът се превръща в столица на Йонийското кралство, което включва и околните страни. Итака е посочен и като една от най-мощните държави на своето време. Жителите му са характеризирани като велики мореплаватели и изследователи с дръзки експедиции, задминаващи и Средиземно море.

Епичните поеми на Омир – „Илиада” и „Одисея” хвърлят малко светлина върху бронзовата епоха на острова. Смята се, че произведенията са писани през IX или VIII век пр.н.е., но може да се позовават на по-стари митологични и поетични традиции: тяхното обрисуване на героя Одисей и властта му над Итака, околните острови и континенталната част, запазва спомена за политическата география, обичаите, и обществото на това време.

След края на Микенската ера, влиянието на Итака попада под юрисдикцията на най-близкия голям остров.

По време на Елинистическата епоха (800-180 г.пр.н.е.), независимият живот продължава в северната и южната част на острова. В южната част, района на Аетос, е основан град Алалкоменае. Доказателства за това са множеството открити предмети с важна историческа стойност от този период. Сред обектите са монети с надпис Итака и образът на Одисей, които навеждат на мисълта, че островът е бил самоуправляващ се.

По време на различни периоди, завоеватели и обстоятелства, населението на острова продължава да се променя. Въпреки липсата на определена цифрова информация до Венецианския период, се смята, че от Микенската до Византийската епоха, броят на жителите е няколко хиляди, населяващи предимно северната част на Итака. През Средновековието населението намалява, поради непрекъснатите нашествия на пирати, принуждаващи хората да се установят и живеят в планините.

През 1479 г., турските сили достигат островите и много от хората се изселват, поради страха си от новите турски заселници. Тези, които се спотайват в планините, си остават там, за да избегнат пиратите контролиращи канала между Кефалония и Итака, и заливите на острова. През следващите години турците и венецианците претендират за острова дипломатично.

Османската империя окончателно слага ръце върху острова през 1484 г. и нейното господство там продължава до 1499 г. През този период венецианците преследват интереса си към Йонийските острови и през 1499 г. започва война между тях и турците. Съюзническите флоти на венецианци и испанци обсаждат Итака и други острови. Флотите надделяват и от 1500 г. венецианците са новите господари на островите. Според Договора от 1503 г. Итака, Кефалония и Закинтос ще се управляват от венецианците, а Лефкада от турците.

Няколко години след Френската революция, Йонийската област попада под господството на Първата Френска Република (1797-1798). Островът става почетна столица на Кефалония, Лефкада, както и част от континентална Гърция, формираща френският департамент Итака.

Населението приветства французите, които се грижат за контролът на администрацията и съдебната система, но по-късно тежкото данъчно облагане предизвиква възмущение сред хората. По време на този исторически период, новите идеи на системата и социалната структура, силно повлияват на жителите на острова. В края на 1798 г., Русия и Турция заместват французите, които са съюзници по това време. Корфу се превръща в столица на Йонийските щати, формата на управление е демократична, с четиринадесет-членния Сенат, който в Итака има един представител.

Флотът на острова процъфтява благодарение на разрешението за превоз на товари до пристанищата на Черно море. През 1807 г., съгласно споразумението с Турция, Йонийските острови отново попадат под френско влияние (1807-1809). Французите бързо започват да се подготвят за изправянето пред британският флот, който е станал особено мощен.

Видни представители на Итаки взимат участие в подготовката за гръцката революция от 1821 г., срещу турското робство.

Днес голяма част от посетителите на острова го посещават не само, заради красивите му слънчеви плажове и прозрачни води, но и заради тясната му връзка с Одисей.
От дълбока древност Итака е идентифициран, като дома на митологичния герой Одисей. В „Одисея” на Омир острова е описан по начин, който според някои, не съответства на топологията на съвременна Итака. Има някои характеристики от описанието, които са разглеждани, като особено проблематични. Първо, Итака е описан като „ниско разположен”, но той е планински. Второ, думите „най-отдалечен в морето, към залеза на слънцето”, обикновено се тълкуват в смисъл, че Итака трябва да бъде най-западния остров, но Кефалония се намира на запад от него. Също така не е много ясно кои са Омировите Дулихий и Сама.

Гръцкият географ Страбон, живял през 1 век на н.е., идентифицира Итака на Омир със съвременния остров. След ранните коментари, той тълкува думите преведени по-горе, като „ниско разположен” означава „близо до континента”, както и фразата „най-отдалечен в морето, към залеза на слънцето” в смисъл “най-отдалечен от всички на север”. Страбон отъждествява Сама, като съвременна Кефалония и вярва, че Дулихий е от тези острови, сега известни като Ехинадес.

Въпреки всички трудности с Омировото описание на острова, през класически и римски времена, днес той е наречен „Итака” и е обявен за Домът на Одисей. И независимо дали неговите гости предпочитат оживения нощен живот, архитектурните и исторически забележителности или горещите плажове, те оставят част от сърцето си в тази приказка от миналото, когато я напускат.