Остров Закинтос, Йонийски острови

Закинтос или Занте (другата форма често използвана на английски и италиански) е гръцки остров в Йонийско море. Той се нарежда на трето място по големина сред Йонийските острови. Закинтос е отделна регионална единица в региона на Йонийските острови.
Територията е кръстена на Закинтос, син на Дардан, легендарния ръководител на Аркадия. По произход името, както и всички подобни имена завършващи на -нтос са от пред-микенската епоха или с пеласгийски произход.
Днес Закинтос има процъфтяваща туристическа индустрия.

Според направените археологически проучвания, първите заселници на острова са от епохата на неолита. Известният древногръцкия поет и писател Омир споменава острова в неговите литературни шедьоври „Илиада” и „Одисея”. В творбите си автора посочва, че първите жители на острова са Закинтос (синът на Дардан) и хората му и че те пристигнали по тези земи около 1500-1600 г. пр. Хр.

В историята на острова се споменават множество известни крале. Територията е била под властта на великия имперски крал на Кефалония Аркейсиос, след него контрола върху острова е в ръцете на известния Одисей от Итака.
С течение на времето на Закинтос се подписва договор, който го прави една независима и демократична територия. Въведен за първи път в областта на Ада демократичната власт продължила повече от 650 години.

Атинския военен командир Толмидес сключва съюз със Закинтос по време на Първата Пелопонеска война, някъде между 459 и 446 г. пр. Хр. Значението на този съюз за Атина е предоставения източник на борова смола, така необходима за защита на дъсчената обшивка на корабите. Смолата се добива от борови дървета. Корабите на Атинския флот се нуждаят от защита срещу гниене, така че този нов източник на смола е ценен за тях.

През Средновековието островът е част от византийската област на Кефалония. След 1185 г. той става владение на окръжния палатин на Кефалония и Закинтос подчинен на Кралство Неапол. Последния окръжен палатин Леонардо III Туко е победен от османците през 1479 г.
Турците властват над острова до 22 април 1484 г., когато той е разменен срещу съседния Кефалония и годишен данък от 500 дуката. От този момент Закинтос остава колония на Венецианската република до 1797 г.

Венецианското управление защитило острова от османско владичество, но на негово място поставили феодална олигархия, както и значително културно влияние дори и върху местния диалект. Богатите започнали да изпращат синовете си в Италия, за да се обучават. Видни примери от този период са Дионисос Соломос, родом от Закинтос и национален поет на Гърция, както и Уго Фосколо също родом от Закинтос и национален италиански поет. Въпреки силното венецианско влияние гърците съумяват да запазят непокътнати езика и православната си вяра.

От XIV до XVIII век, островът е един от най-големите износители на френско грозде в света, заедно с Кефалония.
Договора от Кампо Формио за раздробяването на Венецианската република присъжда на Франция Йонийските острови. Генерал Антоан Джентили поема властта над островите на 26 юни 1797 г. От 1797-1798 г. Закинтос е част от френския департамент.
Руско-турската флота завладява територията на 23 октомври 1798 г. От 1800 до 1807 година острова е част от Септинсуларската република, под суверенитета на Османската империя, но защитена от Русия.
През 1800-1801 година Великобритания прави опит да сложи ръка над Закинтос след бунт под ръководството на Джеймс Календър Кембъл, но тези намерения бързо за потушени след Мира на Амиен.
След втори период под френски контрол (1807-1809), последвал Договора от Тилсит, а контрол върху острова вече има Великобритания. От 16 октомври 1809 г. той е и част от британския протекторат на Съединените щати на Йонийските острови.

През 1864 г., Закинтос, заедно с всички други Йонийски острови, става пълноправен член на гръцката държава, като основната цел на великобританците е стабилизиране на върховенството на ново коронования крал Джордж I.

През Втората световна война по време на нацистката окупация на Гърция, кмета Карер и епископ Хризостом отказват на нацистите да предадат списък на членовете на еврейската общност в града за депортиране в лагерите на смъртта. Вместо това те скриват 275-те евреи в селата. Всички окриващи се оцеляват през войната. За наказание нацистите взимат всички деца, за да ги използват за работници в лагерите, но ги оставят живи. Малко след като децата са качени в камион и той поема за лагерите, стадо овце препречват пътя му. Няколко от малчуганите скачат от него и се спасяват от немските войници.
В чест на кмета и епископа по повод техния героизъм са издигнати статуи. За съжаление земетресението от 1953 г. ги унищожава. Днес на мястото се издига историческата синагога в града. След края на войната, всички евреи от Закинтос се преместват в Израел или в Атина.

Този „Рай на земята”, както често го наричат, претърпява серия от четири тежки земетресения през август 1953 г. Резултат е пълното унищожаване на инфраструктурата на острова, включително и повечето от държавните му архиви.
Третият и най-разрушителен от тези трусове, регистриран с 7.3 по скалата на Рихтер, настъпва в 11:24 ч. местно време на 12 август 1953 г. Епицентърът е в южния край на близкия остров Кефалония. Само три сгради на Закинтос оцеляват след бедствието: катедралата „Св. Дионисос”, сградата на Народната банка и църквата „Св. Никола” на кея.

Повторното изграждане на острова става обект на много твърд антисеизмичен код и последващите земетресения нанасят минимални щети.
След силното земетресение на Закинтос пътищата се разширяват.
Летището се открива през 1960 г.
Населението му отчасти емигрира, но в последствие се увеличава през последните години.
Туризмът продължава да процъфтява и в момента Закинтос е една от най-популярните туристически дестинации в Гърция.

На 4 април 2006 г., в ранните сутрешни часове започва серия от умерени до силни трусове, които разклащат почти целия остров. На 11 април този катаклизъм се засилва, както по магнитуд, така и по честота на трусовете. В 03:02 ч. местно време на същия ден мощно земетресение с магнитуд 5.7 по скалата на Рихтер удря района, само за да бъде последвано от още едно по-силно (5.9). В резултат на повтарящите се разтърсвания се съобщава за умерени щети в общо шестдесет резиденции и една библиотека, малка пукнатина се появява и в източната част на пристанището на столицата. Няколко скали падат върху един от основните пътища, минаващ през планинските райони на острова.

Въпреки това трябва да се подчертае, че след катастрофата от 1953 г., както в цяла Гърция, така и на Закинтос органите следят стриктно програмата за противоземетръсни стандарти да бъде прилагана при изграждането на всяка сграда. За осигуряване на безопасността всички сгради се строят на плаващи плочи и се подсилват със стомана. Ако подобен трус на този от 12 август 1953 г., се случи в днешно време, в резултат на предприетите мерки за безопасност при земетресение, ще доведе до далеч по-малки поражения.

Закинтос се намира в източната част на Йонийско море, на около 20 км. западно от Пелопонес. Остров Кефалония се намира на 15 км. на север. Закинтос е с дължина около 40 км. и широк 20 км. и обхваща площ от 410 кв. км. (158 кв. мили), а крайбрежието му е с дължина около 123 км. (76 мили). Най-високата точка на територията на острова е Врачионас с надморска височина от 758 м.
Закинтос има формата на стрелка, чийто заострен край (нос Скинари) сочи северозапад. Западната част е планинско плато, като югозападния бряг се състои предимно от стръмни скали. Източната половина е гъсто населена плодородна равнина, с дълги пясъчни плажове, прекъсната с няколко изолирани хълма. Такива са Бочали, от който има изглед към града и полуострова на Василикос в североизточната част. Полуострова Василикос на север и Маратия на юг заграждат широк и плитък залив Лаганас в югоизточната част на острова.

Най-важният град е Закинтос, който носи същото име като на префектурата. Той се намира в източната част на северния бряг. Освен своето официалното име, града често е наричан и Хора (общо наименование в Гърция, когато името на самият остров е същото като името на главния град).

Пристанището на Закинтос има фериботна връзка с пристанището на Килини. Друг ферибот свързва селището Агиос Николаос с Аргостоли на Кефалония.
Има множество малки необитаеми острови около Закинтос, които са включени към общината и регионалната единица.

Мекият средиземноморски климат и изобилните валежи през зимата даряват острова с гъста растителност.
Основните продукти, добиващи се на острова са зехтин, стафиди (френско грозде), грозде и цитрусови плодове.

Залива Лаганас е мястото на първия Национален морски парк и основна зона за гнездене на морската костенурка Карета Карета в Средиземно море. В началото на 1980 г. заливa Лаганас е сериозно застрашен като място за снасяне на яйцата й, но благодарение на усилията на МЕДАССЕТ с основател и президент Лили Венизелос успява да се запази. Този вид костенурки е един от застрашените видове. Всяка година в началото на юни, женските костенурки идват на южните плажове, за да заровят своите яйца в пясъка. Инкубационният период на гнездото е около петдесет и пет дни, след което новоизлюпените намират пътя си до морето. Много малка част от новоизлюпените оцеляват, като е изчислено, че само едно на хиляда новоизлюпени влиза в морето и живее до зряла възраст. Всяко гнездо съдържа около сто до сто и двадесет яйца, всяко от които е с размера и формата на топче за пинг-понг. Женските костенурки започват да правят гнезда на около 20-30 годишна възраст.

Както другите островни територии и тази е наситена с прекрасни кътчета спиращи дъха на туристите и местните. Най-известната забележителност на острова е плажът Навагио (корабокрушение). Той се намира в залив на югозападния бряг, изолиран от високи скали и достъпен за посетители само с лодки. Настилката на плажа и дъното на морето се състои от бели камъчета, а тюркоазената вода блести, като посипана с множество скъпоценни камъчета. Плажът носи името на кораба Панайотис, който потъва на брега около 1980 г.

Многобройните „Сини пещери”, са врязани в скалите около нос Скинари и са достъпни само с малки лодки. Слънчевите лъчи, минаващи през морската вода се отразяват в белите камъни на пещерните дъна и стени, а техния танц из водата създава впечатляващи ефекти.

Кери се намира в най-южната част на острова. Това е планинско селище и има фар на юг. От него се разкрива уникална панорама на южната част на Йонийско море. Целият западен бряг, от Кери до Скинари, съдържа множество интересни скални образувания и арки, които предразполагат към една изпълнена с красота разходка.

На северните и източните брегове са разположени множество широки пясъчни плажове, голяма част от които са претъпкани с туристи през летните месеци.
Най-големият и посещаван курорт е Лаганас, чийто плаж се простира на около 10 км. Малкият плаж Хигия се отличава със своите подводни извори, богати на сяра, което му придава характерен мирис.

На хълма Бочали над град Закинтос има малък венециански замък, който предлага удивителна панорамна гледка към града. Хълма Страни, разположен от другата страна на Бочали е място, където Дионисос Соломос, наречен „национален поет” от гърците, пише националния химн на Гърция.

Остров Маратониси (известен също като „Острова на костенурките”, защото формата му силно наподобява костенурка) е близо до Лимни Кериоу (плажа на селището Кери) е малък приказен къс земя, с тропическа растителност, тюркоазени плажове и морски пещери.

Закинтос е един от регионите с най-висок прираст на населението в Гърция. Също така и една от 3-те префектури, в които населението в селските райони има положителен темп на растеж. В действителност, ръстът на населението в селските райони е по-висок от този на градското население в Закинтос.

Островът има дълга музикална традиция. През 1815 г. е създадено първото музикално училище в Гърция. По време на първите олимпийски игри в Атина 1896 г., Бенда на Закинтос взима участие в събитието. От 2009 г. Закинтос има свой собствен джаз фестивал (Занте джаз фестивал).

За да се разнообрази престоят на туристите на острова от целодневното излежаване на слънчевите плажове, те могат да посетят музеите разположени в град Закинтос. Те са два, но определено имат какво да предложат на своите посетители. Единият от тях е „Византийският музей на Закинтос”, в който участват ренесансови картини, византийски икони и други, а вторият е „Музея на Соломос и изтъкнати хора на Закинтос” домакин на мавзолея на Дионисос Соломос, Андреас Калвос, както и изделия на много видни личности от живели на острова.

На територията на острова се предлагат изключителни атракции за леководолази. Много от пещерите около острова са подходящи за пещерни гмуркания, в които водолазите потъват в необятния морски свят и дълго след това си спомнят чудесата му. Минавайки през завладяващите подводни маршрути те могат да видят широк спектър от морски обитатели като често срещани са змиорки, монашески тюлени, октоподи и костенурки Карета Карета.

От 2003 г. насам Закинтос притежава две академични звена собственост на Технчологичния образователен институт на Йонийските острови. Първи отдел, създаден на острова е отдела на Технологиите за опазване на околната среда и екология. Където технологиите за опазване на околната среда, атмосферната физика и химия, динамиката на климата, възобновяемите енергийни източници, управлението на околната среда, биологичното разнообразие и динамиката на екосистемите, са разработени въз основа на природните науки и механика. Вторият отдел е Защитата и опазването на културното наследство. Закинтос е красив и зелен остров в Йонийско море, но сладководните ресурси са ограничени. По тази причина се създава гръцко-норвежко образователно сътрудничество на острова, наречено Научен парк Закинтос.