Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. Гърция
  4. Атракции
  5. Йонийски острови
  6. Остров Антикитира

Йонийски острови, Остров Антикитира - Забележителности

Остров Антикитира

Общността на Антикитира е една от най-малките гръцки демографски територии, като постоянните жители са едва 45 на брой и активния общински списък не е повече от 200 души. Общността представлява организъм с независимо местно самоуправление, центъра на което се намира в селище Потамос на остров Антикитира. Тя се ръководи от девет души, избрани за обществен съвет.

Антикитира принадлежи административно на префектурата на Пирея, Йонийските острови, Гърция. И макар че жителите на острова са 45, през летните месеци те нарастват на над 500 души. Площта на острова е приблизително 22 кв. км. На тази сравнително малка територия има предостатъчно малки населени места, въпреки че повечето от жителите живеят в село Потамос, което също така играе и ролята на пристанище.

През последните години, от 1998 г. до днес, жителите на Антикитира преобръщат имиджа на острова с материализиране на много инфраструктурни проекти. Чрез голям брой обществени поръчки за изграждане на обекти и съоръжения постигат подобряване на стандарта на живот на територията, както на жителите, така и на посетителите. Строят се кафенета, предлагащи и хранителни стоки, медицински пункт и полицейски участък, баскетболни и волейболни игрища, електрификация на всички населени места, телефонна мрежа на целия остров, водоснабдяване, асфалтиране на улици, опазване и реставрация на историческата ценност, като например фарът наречен Аполитарас, реализацията на културни мероприятия, финансиране на археологически разкопки, подобряване на крайбрежния транспорт и накрая, но не на последно място, функционира и новата ултрамодерна хеликоптерна площадка.
Всичко това е реализирано с една единствена цел, а именно да се спре запустяването на острова и привличането на нови жители.

Населението на Антикитира прави големи усилия за спасяването на археологическите паметници открити по тези земи. Така през последните години в месеците август и септември се реализират разкопки от голяма археологическа мисия на Министерството на културата. Посетителите на острова могат даже да се възползват от археолозите, като екскурзоводи. Археологът Арис Савопулос е отговорен за археологическата работа в Китира и Антикитира.

Друга дейност, която местните жители насърчават и подкрепя е тази на орнитолозите. След като гръцкото орнитологично дружество променя старото начално училище в първата в Гърция орнитологична станция, островът става център за изучаване на около 250 вида птици, които са били регистрирани в Антикитира и околните острови.
Един прост поглед на географското местоположение на острова е достатъчен, дори и за най-неопитните да разберат, защо Антикитира е толкова важен за миграцията на птиците. Това парче земя, заобиколено от километри вода е единствената възможност на птиците за почивка по време на тяхната миграция. Тази причина е важен фактор в решението на Гръцкото орнитологично дружество да създаде обсерватория за миграционен път на птиците от Африка към Европа и обратно.
Даващите голям отзвук изследователски мисии в региона са непрекъснато доказателство за важността на региона. Изграждането на обсерваторията, осигурява необходимата основа за системен запис на данни и предоставяне на информация за видовете и техните популации.
Основните цели на обсерваторията са да проследява миграцията чрез поставянето на маркерни пръстени, запис на миграцията на видове хищни птици по брой, мониторинг на по-важните видове и по-специално сокола Елеонора и обучение на нови хора маркиращи птиците от Гърция и чужбина.

Основният план включва мисии по маркиране за два месеца през пролетта и есента. Изследователите живеят в обсерваторията докато не се освободи друго място. Записването на миграцията на хищните видове птици се прави два месеца през есента от изследователите, заели две стратегически точки на острова. Всеки който се интересува от участие в една или повече от дейностите, посочени по-горе, може да се възползва. Основна предпоставка за участие е да имате време.

Важен празника за населението на Антикитира е този на покровителя на острова Свети Майрън (16-ти и 17-ти август). По време на празненствата в чест на светеца общия брой на жителите и гостите на територията надвишава 1000.
Празника на покровителя на острова Свети Майрън е най-важният ден от годината по тези земи. Според историята, разказвана от много поколения антикитирианци, двама ловци от Крит намират иконата на светеца на острова по времето, когато той е бил напълно необитаем, между 1423 и 1782 г. Както тогава така и сега на територията има изобилие от диви кози, които привлекли ловците на Антикитира по онова време. Виждайки една коза да излиза от гъстите храсти с мокра глава, те решили да търсят източника на прясна вода. Вървейки през храстите открили малка пещера с питейна вода. Именно там ловците открили иконата на Свети Майрън. Преди да се върнат на Крит, двамата приятели построили импровизиран иконостас от камъни, в който оставили иконата приютена.

След няколко месеца, ловците се върнали отново в Антикитира с намерението да построят малък храм в чест на светеца. С голяма изненада открили, че иконостаса го няма на мястото, където са го построили. Той бил на друго място, което ловците изтълкували като знак, че светецът сам е избрал това място, така че там те издигнали и храма, посветен на Свети Майрън. Първата построена църква била много малка, но в последствие тя е разширена.

В навечерието на празника, което е на 16 август, се състои голяма церемониална вечерня в църквата на Свети Майрън. След нея в двора на църквата се провежда традиционния критски фестивал. На самия 17 август, денят на празника, след Светата Литургия в църквата, шествие носи иконата до пещерата, където първоначално е била намерена и там свещеник завършва литургията с благословия.

Любителите на архитектурните и природни забележителности могат да си организират дълги разходки по територията на острова. По пътя, който достига до фара Аполитарас
ще изпитате истински възторг, предизвикан от магията на дивия и цветен пейзаж. Трябва да се има в предвид, че на някои места разходката може да бъде опасна и за да се вземат превантивни мерки е добре да се потърси информация от местните хора.

На острова има живописни малки таверни, в които може да опитате от традиционните ястия от дива коза и прясна риба, както и местно вино. Вечер населението се събира и опитва „мезе” (хапки) „mezedes” (titbits) и пие вино в изобилие.
На тръгване от Антикитира не пропускайте да си купите местен мед от мащерка!

Ако искате да поплувате, красивия плаж Ксиропотамос е на ваше разположение. Той се намира източно от Потамос, до античния Аегила. Възможност за плуване има и в пристанището на острова. Ако обаче искате да бъдете наистина очаровани трябва да посетите Камарела. Струпванията от камъни, които само природата може да композира по този уникален начин в това малко заливче, в което морето си играе с малките изваяни скали, винаги ще останат запечатани в ума и паметта на посетителя. Трудно ще откриете другаде красотата на Камарела.

Ако искате да играете баскетбол или волейбол, вземете вашата компания и отидете на спортните игрища. Може да ги намерите след като се отбиете за Чарчалиана от главния път.

А в самата Чарчалиана, която се намира близо до днешното селище Потамос, също има какво да се разгледа. В миналото по тези земи е имало трайни заселвания през IV или V век от н.е. Те са били обитавани до ранно византийската епоха (VII или VIII век от н.е.).
Артефактите, които са останали от този период на острова включват множество гробове и няколко древни преси за вино - вдлъбнатини за изстискване на гроздето, издълбани в скалите.

Изброените до тук възможности за изкарване на лятната ви ваканция на острова са достатъчно доказателство, че макар той да е малък по площ, има какво да ви предложи.

На Антикитира се предлагат стаи под наем за настаняване, но най-добрия период за гостуване на острова е в началото на лятото или през септември. Антикитира е идеалното място за спокойствие, релакс и добра почивка и със сигурност ще очарова туристите, които искат да изживеят много лични и незабравими моменти. Само няколко дни престой на острова са достатъчни той да ви заплени и да го почувствате, като свой дом.

На островът непрекъснато има кораби потеглящи или пристигащи от някъде - Пирея (9,5 часа), Гитион в Лакония (5 часа), Китира (2 часа), Неаполи в Лакония (4.5 час), Крит (2 часа) и др.
Достъпът до Антикитира е лесен. Ако имате лодка можете да получите маршрут от пристанищните власти и туристически агенции в Китира или в свързващите региони.

Голям естествен залив на име Потамос е единственото рибарско кътче на острова. На това място обаче могат да се приютят малък брой туристически и рибарски кораби.

Познатият ни днес остров под името Антикитира е имал много имена в историята си. Старото му име е Аигила „Aigila” или „Aigilia”. По-късно започват да се използват имената Лиои „Lioi” и Сигилио „Sigilio”, които са били популярни до XVII век. През XVIII век територията е наречена Церигото „Cerigotto”. Името Антикитира идва по-късно.

Островът се намира на 35 км. южно от Китира и 29 км. северно от остров Крит. Местоположението му е такова, че контролира преминаването от Егейско море към западната част на Средиземно море. Залива Потамос е единственото място на острова за спускане на котва, въпреки преобладаващите северни ветрове. В древността, брега на Антикитира изглежда е бил около два и половина метра по-висок, отколкото е днес. Археологическите находки показват, че най-старото селище на острова е създадено в края на неолитния период и началото на бронзовата епоха, или 4000-3000 г. пр. Хр.
Един от народите преминали през тези земи са минойците, но те са оставили много малко следи на острова. Голяма е обаче вероятността Антикитира да е била под техен контрол, до този извод историците достигат предимно заради местоположението й и опитите на минойците да си осигурят свободно плаване в цялото Егейско море.

Не са намерени доказателства за заселване на хора между Минойският период и края на IV век, макар и да знаем, че заради местоположението на острова, той винаги е бил полезно скривалище и база за операциите на пирати.

През годините след 300 г. пр. Хр. острова играе важна роля в пиратството, предприето от близките критски градове и всеки от тези градове твърди, че Антикитира е под негово владение. Има доказателства за експедиции, предприети от Родос срещу антикитиранци (които се наричат „Разбойниците от Аигила”). Плутарх пише, че островът е бил окупиран от крал Клеомен III на Спарта по пътя му към Египет след поражението на неговата войска в Селасия през 222 г. пр. Хр. Плутарх разказва и историята на Тирикион, верен последовател на Клеомен, който като спартанец не успява да понесе отстъплението и избра да се самоубие на Антикитира.

Между 69 и 67 г. пр. Хр. селищата на острова и в град Фаласарна (който по това време е колонизирал острова) са били унищожени, като част от усилията на Родос да потуши пиратството в Средиземноморския басейн.

Островът отново става населен към края на Римската империя през IV и V век. А в края на XIII век, венецианците разположили малък гарнизон по територията му, за да си осигурят преминаването към и от Егейско море. Тъй като островът е бил изолиран и многократно е изоставян от жителите му, той служи като убежище за хората от съседните региони. Първоначално повечето от заселниците са от Крит, това били хохра, които бягат от честите бунтове. През годините на гръцката революция още гръцки семейства избягали от окупираните от Турция райони на Пелопонес и Крит в Антикитира и Китира. След революцията, тъй като Крит е бил все още под турско владичество, някои критски бежанци избират да останат на Антикитира.

През 1815 г., Антикитира, както и другите Йонийски острови приемат под английски суверенитет. По време на английската окупация, островната територия се превръща в място за заточение за революционери от Йонийските острови. През 1864 г., заедно с останалата част от Йонийските острови, територията става част от Гърция, и в продължение на петдесет години това е най-южната точка на страната, тъй като Крит остава под османско владичество до 1910 г.
Последната вълна на бегълци от Крит се заселва на острова през втората половина на XIX век след серия от критски въстания срещу османците, започващи през 1864 г.

По време на Втората световна война, Антикитира първоначално е под италианско управление. След като Италия капитулира през 1943 г., територията преминава под германска опека. На 7 май 1944 г., германците депортирани всички жители на Антикитира на заточение на остров Крит, вероятно защото те не са били в състояние да контролират контактите на местните жители, както с английския флот, така и с гръцката военноморска съпротива (ELAN).

След гръцката гражданска война, островът отново се превръща в място за заточение, този път за политически изгнаници, изпратени там от гръцкото правителство, епоха, която продължава до 1964 г.
От средата на осемнадесети век до средата на ХХ век, Антикитира е с население от около 800-1000 души. След Втората световна война обаче, трудностите й и тежкият начин на живот кара много от жителите на острова да емигрират.
Днес на острова има само две или три дузини постоянно пребиваващи, и повечето от тях са в напреднала възраст.