Йонийски острови, Остров Кефалония - Забележителности

Красивият остров Кефалония, известен също като Кефаления или Кефалиния е най-големият от Йонийските острови в западната част на Гърция, с площ от 781 кв.км. Неговата столица е Аргостоли. В нея живеят една трета от жителите на острова. Ликсури е второто по-големина селище на острова, а двата града заедно представляват почти две трети от населението на префектурата.

Кефалония е отделна регионална единица в региона на Йонийските острови, както и единствената община на регионално звено. Седалището на администрацията й е Аргостоли.

Едно от обясненията, защо острова носи това име са неговите тесни културни връзки с Атина чрез митологичната фигура Капхаус, който помага на Амфитон на Микена във война срещу на Тафианс и Телебоанс. Според легендите острова бил удостоен с името остров на Сейм, който по-късно става известен като Кефалония.

Туристическият остров се свързва с името на богинята Бритомартис като място, за което тя казва, че на него се "Получават божествени почести от жителите под името на Лаприя".

Кефалония се намира в сърцето на земетръсна зона, като всяка година тя е разлюлявана от незначителни второстепенни трусове. През 1953 г. мощно земетресение почти унищожава всички селища на острова, оставяйки само Фискардо на север недокоснат.

Въпреки този му недостатък островът е едно доста предпочитано място за отдих и се слави като изключително популярна туристическа дестинация. На Кефалония не отиват само туристи търсещи почивка, а и много такива, които жадуват разходки и приключения.

Сред важните природни дадености са пещерите Мелисани и Дрогарати.

Най-високата планина на острова е Айнос, с височина от 1628 метра, на запад-северозапад е разположен полуостров Палики, където се намира Ликсури, други известни планини на тази територия са Герания и Агия Динати.

Кефалония е известна с добивът си на дървен материал, който е с значително по-високи показатели в сравнение с другите острови, които са част от Йонийските острови, въпреки че е по-нисък от този на Елиа в Пелопонес.
На острова често явление обаче са горските пожари, особено през 90-те и началото на 2000 г. и все още представляват сериозна заплаха за населението.

Основните земеделски култури по тази територия са маслини, зърно и зеленчуци, като животновъдството е също добре развито. Повечето зеленчуци се произвеждат в равнините, които покриват по-малко от 15% от площта на острова, останалата му част е неравна и планинска, подходяща само за кози. По-малко от една четвърт от земята на територията е обработваема.

До 1970 г. голяма част от кефалонците населявали селските райони, а днес две трети от тях са градско население и само една трета от хората живеят в градове и села в близост до земеделски земи.

В префектурата има пет пристанища: четири основни пристанища, разположени на острова и едно голямо пристанище с връзки до Патра и Итака.
Островчето Порос на юг има фериботни маршрути до Кастро Килини; Аргостоли на запад е най-голямото пристанище за местните корабчета и фериботи; Фискардо на север има връзки към Лефкада и Итака. Има място за около 100 малки плавателни съдове в Аргостоли, където пристанището се простира на 1 км. около залива, докато Ликсури се намира на 4 км. в залива.

Остров Кефалония е добре известен със застрашеният вид големи морски костенурки "Карета карета", които гнездят на плажа Каминия под зорката защита на "Общество за защита на морската костенурки".

В югозападната част на острова, в района на Лейвато, се провеждат археологически проучвания от Ирландския институт в Атина, който е открил десетки руини датирани от палеолита до венецианския период.

От археологическа гледна точка Кефалония е изключително интересен остров.
Без съмнение най-важната ера за него е Микенската епоха от приблизително 1500-1100 г. пр. Хр. Множество експонати от този период могат да се видят в Археологическия музей в столицата Аргостоли, който макар и малък, се разглежда като най-важният музей в Гърция, именно поради наличието им.

Едно от най-важните археологически открития в Кефалония (и в Гърция) през последните двадесет години е намирането през 1991 г. на микенската гробница Толос в покрайнините на Цаната, близо до Порос, в югоизточната част на острова, сгушена в чудно красива обстановка, сред маслинови дървета, кипариси и дъбови гори.
Гробницата е построена около 1300 г. пр. Хр. (през микенския период), като нейно основно приложение било да приютява тленните останки на царете и служители им с висок ранг. Това е най-голямата Толос-гробница, която все още се намира в северозападната част на Гърция. Тя е открита от археолога Лазарос Колонас. Размерът й, естеството на погребалните приноси намерени там и добре избраната позиция говорят за съществуването на важен микенски град в близост.

В края на 2006 г. е разкрит друг интересен римски гробищен комплекс, открит при провеждането на разкопки за изграждането на нов хотел във Фискардо. Останките в комплекса са датирани от периода между II век пр. н. е. и IV век от н.е. Археолозите описват това като най-важната находка по рода си, правена някога на територията на Йонийските острови. Вътре в комплекса са открити пет гроба, включително голяма сводеста гробница и каменен ковчег, заедно със златни обеци и пръстени, златни листа, които може да са прикрепени към церемониално облекло, стъклени и глинени саксии, бронзови артефакти, маски, бронзови ключалки и бронзови монети. Гробницата е останала скрита от вниманието на обирджии на гробове и остава необезпокоявана в продължение на хиляди години.
Много близо до комплекса е открит Римски театър, толкова добре запазен, че металните фуги между седалките са все още непокътнати.

Интересни места за посещения на острова са и манастирите. Два от тях са по-големи от останалите и са значително по-популярни: първият е този на Света Богородица в Маркопуло на югоизток, а другият се намира на пътя между Аргостоли и Мичата на малка равнина заобиколен от планини.

През Средновековието островът е бил център на Византийската област. След 1185 г. той става част от Каунти Палатин на Кефалония и Закинтос на Кралство Неапол, докато Леонардо III Tocco не е победен от османците през 1479 г.
Турското владичество продължило до 1500 г., когато надмощието взима испано-венецианската армия, рядък венециански успех в Османо-Венециански война (1499-1503).
От този момент Кефалония и Итака остават отвъдморски колонии на Венецианската Република до самия й край, следвайки съдбата на Йонийските острови, завършваща с превземането на Лефкада от турците през 1684 г.
Договора от Кампо Формио раздробява Венецианската република, като дава Йонийските острови на Франция.

От XVI до XVIII век, Кефалония е един от най-големите износители на френско грозде в света.
През същия този период множество градове и села били построени високо по върхове и хълмове, за да се предотвратят атаки и набези от страна на пиратите, плаващи в Йонийско море.

През 1864 г., Кефалония, заедно с всички други Йонийски острови, става пълноправен член на гръцката държава.

През Втората световна война острова е окупиран от силите на Оста. До края на 1943 г. окупационните сили са предимно Италиански - 33-та пехотна дивизия. Островът е бил до голяма степен пощаден в боевете, докато не се сключва примирие между Италия и съюзниците през септември 1943 г.
На острова последвало объркване, когато италианците и съюзническите сили на немците, които също имали войска на Кефалония се обърнали едни срещу други. Последната битка била при обсадата на Аргостоли, където италианците се опълчили. Изходът бил в полза на немските сили, които вземат пълен контрол над острова. Екзекутирани са пет хиляди от девет хиляди оцелели италиански войници. Докато войната в Централна Европа свършила през 1945 г., Кефалония остава конфликтна зона и причина за гръцката гражданска война.
Мирът отново се завръща в Гърция и на острова през 1949 година.

Не само войните са причина в Кефалония да се шири разруха. Многобройни са последиците от честите земетресения, разтърсващи острова. Серия от четири труса удря територията през август 1953 г. и това става причина за големи разрушения, като почти всяка къща е срутена. Третото и най-разрушително от земетресенията било с магнитуд от 7,3 по скалата на Рихтер. Неговият епицентър е пряко под южния връх на Кефалония и повдига целия остров с 60 см. по-високо, като за доказателство била водната марка върху скалите около бреговата линия.

Щетите възлизат на десетки милиони долари, което се равнява на милиарди драхми, но реални щети за икономиката настъпили, когато жителите напускат острова. Почти половината от населението, търси изход от бедствената зона извън пределите й.

В средата на ноември 2003 г. земетресение с магнитуд 5,3 по скалата на Рихтер причинява незначителни щети за бизнеса, жилищни имоти, както и други сгради в близост до Аргостоли. Щетите възлизат на около € 1,000,000 .

Сутринта на 20 септември, 2005 г. земетресение разтърсва югозападната част на острова, близост до Ликсури и околностите му. Земетресението е с магнитуд 4,9 по скалата на Рихтер и с епицентър в морето, извън острова. Екипите за бедствени положения се справят толкова добре със ситуацията, че не се съобщава за щети.

Населението на острова непрекъснато нараства. Благодарение на масовото строителство през 90-те години на XX век, Кефалония е на първо място по растеж на населението в Гърция, с темп на растеж от между 35 и 40%.

По-голямата част от коренното население на Кефалония носи фамилни имена завършващи на "атос", а почти всяка общност на острова има име завършващо на "ата", като Валсамата, Франгата, Лурдата, Фавата, Делапортата и други.

Туристи от цял свят посещават Кефалония. Острова е популярна дестинация за почивка на много италианци, поради близостта си до Италия.
Като един от най-големите острови в Гърция, той е добре подготвен за посрещането на притока от туристи през летния сезон. Повечето от тях се настаняват в Ласи, което е близо до столицата Аргостоли или в южните части на острова.
Многобройните вили и хотели предлагат на своите посетители невероятни условия за отдих и почивка, като задоволяват разнообразните вкусове и капризи.

Две от популярните природни забележителности са подземното езеро Мелисани и плажа Миртос. Те имат огромно значение за нарастващата слава на Кефалония.

Производството на зехтин е основен компонент за икономиката на островната територия. До XVIII-ти век количеството на маслиново олио, което е произведено на Кефалония едва покрива нуждите на живущите. Въпреки това натискът на венецианските завоеватели за маслинови насаждения, особено след загубата на Пелопонес и Крит довежда до увеличаване на производството до такава степен, че дори започва износ за Венеция.
Преди земетресението в Йонийско море през 1953г. маслобойните са 200 на брой, днес те са едва тринадесет. На острова се отглеждат над един милион маслинови дървета, покриващи почти 55% от площта му.

Природната красота на острова е изключителна. За нея допринасят както гъстата растителност покрила големи части от територията му, така и великолепните плажове, много от които недостъпни от земята, а също и уникалните зрелищни пещери.

Несъмнено най-красивият и известен плаж на острова е Миртос. Той е едно от най-важните места, привличащи като с магнит туристите. Намира се на 30 км. северно от Аргостоли, в красива местност. Световната слава на Миртос няма как да се отрече, неговото име често се среща в пътеводители от цял свят, в които е описан като един от най-красивите и живописни плажове.

Плажът е с полукръгла форма, заобиколен от внушителни бели скали, които правят обстановката още по грандиозна и внушителна. Зеленина, бели камъчета и кристални води съставляват една уникална палитра на природата. Плажът е добре устроен в най-голямата си част с чадъри и шезлонги, а останалата му територия е напълно непокътната, за да могат посетителите да се любуват на естествена природна красота.

Тюркоазените води са запазена марка на Миртос. Те са любима снимачна площадка за посетителите, в по ветровито време, танцът им представлява неописуема гледка. На западния му бряг могат да се наблюдават неповторимите залези над Йонийско море.

Друг също известен плаж е Антисамос. Той се намира на 27 км. от столицата и близо до село Сами. Очарованието на Антисамос също се изразява в тюркоазените води и белите малки камъчета, които го покриват. Той е заобиколен от зелени хълмове и обилна растителност.

Плажът предлага на туристите достатъчно шезлонги и чадъри, за да се чувстват удобно. Великолепната зелена природа създава отпускаща атмосфера, която пленява посетителите. Този кефалонски плаж добива световна популярност благодарение на холивудската продукция "Мандолината на Капитан Корели", където са заснети някои от сцените.

Макрис Гиалос е известен със своите лъскави пясъци, лазурните и чисти води. Той се намира близо до Аргостоли, в рамките на 4 км. от града. Той е заобиколен от богата зеленина и високи борови дървета. В някои части от него морето мие величествените му скали и по този начин създава една екзотична природна картина.

Малкият китен плаж Скала се намира в южния край на Кефалония. Неговият ситен бял пясък е в контраст с гъстата зеленина и със синьото чисто море, създавайки една приказна природна картина.

Плажът е носител на наградата Син флаг през 2003 г. В летните месеци той се радва на значителна посещаемост, но все още могат лесно да се намерят уединени кътчета, които да бъдат вашето парченце от Рая.

Лурдас се намира на 17 км. югоизточно от Аргостоли, заобиколен от зелена гъста растителност и красиви водопади, бягащи из планините, озвучаващи с чудните си звуци тишината. Плажът завладява с кристалните си води, които са в пълен синхрон със зелените хълмове на планината Енос.

Плажната ивица е покрита с бял пясък, върху който са разположени чадъри и шезлонги за посетителите.

Фоки е плаж, разположен на около пет минути път с кола Фискардо и е доста популярен. Това по всяка вероятност се дължи на местоположението му, тъй като той е значително малък. Голяма част от плажа е върху скалисти образувания. На Фоки не липсват и дървета, което го прави подходящ за любители на по-сенчести местности.

Плати Ялос е разполовен близо до Макрис Гиалос, но ж сравнение с него е значително по-малък. В близост до него могат да се видят интересни пещери. Самият плаж е малък, с няколко красиви скали около него. Той е по-слабо развити, отколкото Макрис и значително по-тих.

Плажът Петани е великолепен, разположен на 20 км. от Аргостоли, в западната част на острова. Гледката на сините кристални води и цветната растителност около него опиянява. В добавка към тази красота гордо се извисяват огромни скали. По хълмовете покрай него се виждат множество къщи и хотели.

Плажната ивица е покрита предимно с пясък и на места по протежение на брега са разпръснати малки камъчета.

Агиос Николаос е прекрасен пясъчен плаж, разположен на 7 км. южно от Аргостоли. Най-голямата част от района е планинска и тревиста с борови дървета и маслинови горички. Този плаж не се посещава като другите плажове в региона, но това е поради близостта му до летището на Кефалония, което го прави малко шумна.
Брега на Агиос Николаос е пясъчен, но на границата с водата могат да се видят скали.

Често практикуван и много обичан спорт на островната територия е риболова. Той се радва на голяма популярност във всички води в рамките на и около Кефалония.

Първите по-големи пътища в областта са построени от англичаните през XIX век. През XX век всички те са асфалтирани, а от 1995 г., за да се допринесе за удобството на почиващите почти всички улици, свързващи населените места и плажове са покрити с асфалт.
Кефалония има едно летище - Международното летище на Кефалония, с писта за излитане и кацане, разположени на около 10 км южно от Аргостоли.