Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. Гърция
  4. Атракции
  5. Йонийски острови
  6. Остров Китира

Йонийски острови, Остров Китира - Забележителности

Остров Китира

Китира е остров в Гърция, който е част от Йонийските острови. Намира се срещу югоизточния край на остров Пелопонес. Административно Китира принадлежат към префектурата на Пирея.

Островът притежава стратегическо местоположение и в продължение на векове единственият начин за достигането му бил транспортът по вода. От древни времена, до средата на XIX век, Китира е бил кръстопът на търговци, моряци и завоеватели. Благодарение на това той се сдобива с богата история, повлияна от много цивилизации и култури. Едни сравнително ярки белези на този факт са неговата архитектура (смесица от традиционни егейски и венециански елементи), както и традициите и обичаите му, повлияни през вековете от съвместното съществуване на гръцките, венециански, османски и британски цивилизации, а също и от многобройните му посетители.

Китира е девствен остров с буйна зелена растителност, състояща се от различни видове растения и цветя. Пенливи извори, които текат през вътрешността на страната допринасят за нейната удивителна красота. Манастири, вградени в хълмовете, предлагат уникални гледки на посетителите.

Освен красивите и живописни селища на острова той изобилства и от прекрасни плажове, на които посетителите могат да се насладят. Най-популярни и организирани са плажовете на Капсали и Агия Пелагия, но има и много уединени заливчета, където властват спокойствие и тишина.

Китира и съседният остров Антикитера са били отделни общини, докато не са се слели заради правителствена реформа през 2011 година. Днес двата острова са общински звена.

Китира е разположен в югозападната част на излизане от Егейско море, зад нос Малея. Заема доста неравен терен, което е резултат от преобладаващите ветрове от околните морета, които са оформили бреговете си в стръмни скали с дълбоки заливи. Острова разполага с много плажове, но различни по състав и размер, от които само половината са достижими през планинският островен терен.

Много от епицентровете на земетресенията, записани в историята на Киркира, са на острова или в близост до него. Вероятно най-голямото през последните години е това в близост до село Митата от 1903 година. То е причинило сериозни щети, като в това число много пострадали и загубили живота си хора. Имало е две големи земетресения през XXI век – едното на 5 ноември 2004 г. с магнитуд между 5,6 и 5,8 по скалата на Рихтер, и това на 8 януари 2006 г. с магнитуд 6,9 по скалата на Рихтер. Епицентърът на последното е бил в морето, на около 20 км на изток от Китира, на дълбочина приблизително 70 км. В резултат на силните трусове множество сгради са били повредени, особено старите, предимно тези в село Митата, за щастие то не довежда до жертви.

Гръцкият остров е богат на археологически останки от Еладският период, още от времето на минойците. Благодарение на направените проучвания се установява, че Китира има финикийска колония, още от началото на архаичната епоха.
Интересен факт за територията е, че морският охлюв от който се произвежда така нареченото кралско лилаво или още имперската боя е родом от острова.

Архаичният гръцки град на Китира, чиито останки са намерени, се е намирал на Скандия на Авлемонас. На неговият акропол, сега Поликастро (Старата крепост), се намира храмът на Афродита Урания, който може би представлява финикийски култ на Астарта.

През античните времена, Китира е била част от територията на няколко големи градове-държави. В началото на XI век Спарта взима острова от Аргос, територията е превзета три пъти от Атина по време на войната със Спарта (през 456 година по време на първата война със Спарта и Пелопонес; от 426 до 410 през по-голямата част от великата Пелопонеска война; от 393 до 387 или 186, по време на Коринтската война срещу спартанското господство) така атиняните използват територията на острова за две главни цели – да подкрепят търговията и и да нахлуят в Локония.

През 195 година, след като ахейците нанасят поражение на Спарта, Китира става независима и издава свои собствени монети. По времето на Август тя отново попада в ръцете на Спарта, която е собственост на Гай Юлий Ераклис, който е спартански магнат и римски гражданин.
По същото време гръцките градове са на практика под властта на Римската империя. В продължение на векове Китира продължава да съществува в рамките на Римската империя и нейната византийска наследница.
През IV век се утвърждава Християнството, по времето на Константин.

В продължение на векове, след неговото преобразуване, Китира не се споменава в литературните източници. Във времето, в което Византия отслабва, през VII век, островът е изложен както на славянските окупационни действия, така и на арабските набези по море. Археологически доказателства предполагат, че островът е бил изоставен около 700 г. сл. Хр.

Когато Свети Теодор Китира идва на острова през 962 година, той го намира, населяван само от скитащи банди и ловци. Теодор Китира основава великия манастир в Палиохора, а по-късно около него се сформира град, населяван предимно от Лакония.

Когато Византийската империя била разделена между завоеватели от Четвъртия кръстоносен поход, Република Венеция взима 3/8 от гръцките острови, включително Китира. Тя поставя крайбрежен патрул на Китира и Антикитера с цел да защити търговският си път до Константинопол.

Жителите на островната територия все още говорят за разрушаването и плячкосването на Палиохора от „Барбароса”, който се е превърнал в неизменна част от фолклора на острова. Лесно могат да се възприемат разказите на местното население, като се отбележи значителния брой манастири, вградени в скалистите склонове, с цел да се избегне разрушаване от страна на пиратите.

Когато Наполеон слага краят на Венецианската република през 1797 година, Китира е сред островите включени в най-отдалечената част на Франция. Заедно с останалите Йонийски острови Китира споделя една съдба, така по времето на бурната епоха на Наполеон, освен за част от тях, тя е считана и за една от Цикладите в древността.

През 1799 година Йонийските острови стават част от Септинсуларска република, привидно под турско управление, но на практика под властта на Русия. През 1807 година Франция си ги възвръща, а две години по-късно британците завладяват островите и създават едни от първите си протекторати – Съединените щати на Йонийските острови. Островите са в техни ръце в продължение на близо половин век. Така под британски контрол, те били ръководени от Върховния комисар, който разполага както със законодателна, така и с изпълнителна власт. Така след дълга и бурна история, никога не се установява, дори и от такива изтъкнати личности, като Уилям Гладстон, дали островите са загуба на пари или са жизнено важно притежание. В крайна сметка те се отстъпват на новият гръцки цар – Джордж І.

Историческите архиви на Китира се намират в главният град на острова – Хора, който е втори по големина на територията на Йонийските острови след Корфу.

В древногръцката митология Китира е считан за островът на богинята на любовта – Афродита.

От края на 20-ти век икономиката на Китира е до голяма степен фокусирана и в този процес тя става зависима основно от туризма, който осигурява голяма част от доходите на острова, въпреки че Китира не се нарежда сред най-популярните дестинации в Гърция. Пиковата част на сезона обикновено започва с гръцкия празник Петдесетница в края на месец май и продължава до средата на септември. През това време, главно през август, населението на острова се утроява, причина за това са не само туристите, но и месните жители, които се завръщат за ваканция.
Зависимостта от туризма е довело до увеличаване на строителната дейност в много от селищата на острова, предимно за търговски цели ( хотели и гостоприемни съоръжения, магазини, и т.н. ). Също така има и вторични домове, примери за които са Агия Пелагия, които показват значителен растеж в размерите си от началото на 1990-та години насам.

Второстепенни източници на доходи са отглеждането на мащерка, известна в Гърция с богатия си вкус, както и отглеждането на някои видове зеленчуци и плодове, също така и животновъдството, което все повече се ограничава до местното потребление.
Само пет от селищата на Китира се намират на брега – Амос Платия, Агия Пелагия, Диакофти, Авлемонас и Капсали.

През летните месеци юли и август в различните градчета се провеждат няколко традиционни фестивала, които привличат по-голямата част от населението на острова. Най-големи от фестивалите са „Панагия”, който се провежда в Потамос на 15-ти август и фестивалът на виното в Митата, за който са предназначени първите петък и събота от месец август.

Столицата Хора е разположена в южната част на острова, там няма пристанища свързани с Пелопонес или Ватика. Пристанището на Китира за Ватика е разположено в Агия Пелагия, въпреки че през последните години то не е в експлоатация и е заменено от ново в крайбрежния град Диакофто.

Пристигайки в Хора, първото нещо, което прави впечатление на туристите е величественият Венециански замък, гордо издигащ се на върха на един хълм над града. Къщите са в цикладски архитектурен стил, улиците са предимно павирани, а изобилието от малки бели църкви е впечатляващо.

В миналото островът е бил измъчван от лоша инфраструктура, до голяма степен виновни за това са зимните условия за транспорт. Въпреки това изграждането на новото пристанище в Диакофто и обновяването на островното летище, значително облекчават лошото му положение.

Въпреки факта, че островът е бил търговски път в продължение на векове, изграждането на модерно пристанище е отлагано многократно до втората половина на XX век. През 1933 година са положени усилия за изграждане на пристанище в Агия Пелагия, но поради финансови и държавни затруднения, едва десетилетия по-късно то става реалност. Именно това малко пристанище на Агия Пелагия е главното на острова до средата на 90-те години. Отново по това време новото пристанище на Диакофто, първоначално избрано от британските владетели през XIX век, е построено и разполага с много по-широк път, чиято цел е да подкрепи по-големите товарни и пътнически кораби. Пристанището в Диакофто в момента обслужва редовни линии от/до Каламата, Антикитера, Пиреос, Крит и Неаполис – Ватика.

Основното летище на острова е „Националното Летище на Остров Китира“ и се намира на 8 км от столицата. Летището е обновено и разширено в началото на XXI век, до голяма степен от частни фондове, предоставени от местното население.

Китира е дестинация изобилстваща от прекрасни плажове, древни руини и зашеметяваща природа. На това място всеки може да се отпусне и да се наслади на своята почивка.