Йонийски острови, Остров Корфу - Забележителности

Остров Корфу, известен още като Керкира е вторият по големина гръцки остров в Йонийско море. Той и неговите сателитни, малки острови, образуват ръба на северозападната граница на Гърция. Островът е част от регионалното звено на Корфу и се разглежда, като самостоятелна община. Главният град на острова, в който се намира Йонийския университет, също носи името Корфу.

Островът е свързан с историята на страната още от началото на гръцката митология. Името му произлиза от гръцки и е свързано с два значителни, морски символа: Посейдон, богът на морето и Асопос, важна гръцка река на континента. Според мита Посейдон се е влюбил в красивата нимфа Керкира, дъщеря на Асопос и я отвлякъл. Той води нимфата на дотогава неназования остров и го кръщава на нея. От тяхната любов се ражда дете.

Историята на Корфу е наситена с битки и завоевания. Наследството от тези борби се изразява в замъци и стратегически места, разпръснати из целия остров. Два от тези замъци ограждат столицата на Корфу, като го правят единственият град в Гърция, заобиколен по този начин. В резултат на това град Корфу е официално обявен за „Замъкът на града” от гръцкото правителство. Преди да попадне под британско управление след Наполеоновите войни, Корфу дълго време е контролиран от Венеция, която отблъсква няколко турски набеза. В крайна сметка островът е отстъпен от Британската империя, заедно с останалите острови на Съединените Йонийски щати. Обединението с Гърция е сключено през 1864, по силата на договора от Лондон.

През 2007 старият град на града е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство, след препоръка от ИКОМОС.

Керкира е много популярна туристическа дестинация. До началото на XX век негови основни посетители са Европейските кралски особи и елита на континента, включително и от германския император Вилхелм ІІ, и австрийската императрица Елизабет. Днес той се радва на посещения от средностатистически семейства (предимно от Великобритания, скандинавските страни и Германия), това води до масов туризъм.

Североизточното крайбрежие на Корфу лежи на разстояние от бреговете на Саранда (Албания), а югозападното от Теспротия (Гърция). Отделят ги проливи, различни по широчина, от 3 до 25 км.

Като превод на името „Корфу” италианците приемат византийската версия „град на върховете”, произлизаща от гръцки (гребени или върхове).
Древните сравняват формата му със сърп: вдлъбната страна, с град и пристанище по средата, намираща се срещу албанското крайбрежие.
Площта на острова възлиза на 227 кв. мили (588 кв.км.) .

Две високи и добре дефинирани области разделят острова на три части, от които, северната е планинска, а централната и южната ниско разположени. По-важната от тях - планината Пантократор се простира на изток и запад от нос Фалакро до нос Паромитра.

Вторият кръг кулминира в планината Сейнт Дека или още Десетте Светии. Целият остров, състоящ се от различни варовикови образувания, предлага богато разнообразие на повърхността и прекрасни гледки. Открити са много красиви плажове, като Сидари и Касиопи.

Заради близостта си с Кефалония и Корфу е засегнат от земетресенията, но никой от градовете, или селските райони, не е изгубил традиционната си архитектура от XVI век.

Бреговата линия на Керкира обхваща 217 км., а най-високата точка се намира в Пантократор 906 метра. Островът разполага и с къмпинг области, сред които Пирги, Рода и Гувия.

Омир идентифицира седем растения, които красят градината на Алкиной: дива маслина, маслиново масло, круша, нар, ябълка, смокиня и лоза. От тях ябълката и крушата са най-малко разпространени в Корфу, а останалите процъфтяват заедно с всички овощни дървета за които е известно, а на някои места има и банани.

Град Корфу се намира на широката част от острова. От Венецианската цитадела го разделя яма, образувана чрез естествен канал с морска вода. Сега мястото служи като басейн с места за акостиране и е наречено Контрафоса.
Старият град се намира в рамките на укрепления, където всеки къс земя е скъпоценен. Видимо е като лабиринт от малки улички, постлан с калдъръм, въпреки това чист и колоритен. Повечето от уличките са твърде тесни и по тях няма как да се движат превозни средства. Алеите се издигат на брега на морето към залива Гарица, а от западната страна туристите могат да се насладят на изобилие от ресторанти и бистра.

Крепостта Палео Фрурио, е стара венецианска крепост, построена върху изкуствен остров с укрепления по целия си периметър, въпреки че някои части от нея, особено тези от източната страна, бавно пропадат в морето. Независимо от това интериорът е възстановен и се използва, като терен за културни събития, като концерти.

Новата крепост или Нео Фрурио е огромен комплекс от укрепления, доминиращи в североизточната част на града. Новата цитадела в близкото минало е била зона с ограничен достъп, поради присъствието на военноморски гарнизон. Сега обаче ограниченията са премахнати и мястото е отворено за обществеността. Посетителите й могат да направят обиколка през лабиринта от средновековни коридори и укрепления. Крилатият лъв на Сан Марко, символ на Венеция, може да се види сред красивите укрепления.

В близост до старата венецианска цитадела се намира най-големият площад в Югоизточна Европа, разделен на две части – Ано Платея (преведено буквално „Горен площад”) и Като Платея (преведено буквално „Долен площад”).
Той очарова със своите зелени площи и интересни постройки, като например паметникът на Мейтланд, построен в чест на сър Томас Мейтланд.

На него може да се види още и интересно украсен Музикален павилион. „Като Платея” служи и като терен за провеждане на крикет мачовете.

На север от „Като Платея” се намира „Палая Анактора” (буквално „Стари дворци”). Представлява голям комплекс от сгради в римски архитектурен стил, използвани в миналото от британските владетели на острова. Днес техните зали и сгради са отворени за посетители, а в тях се намират интересни жилищни и художествени експонати, включително и Музея на азиатското изкуство. Той е изключително богат на експонати и е уникален за цяла Южна Европа.

Градините на дворците, пълни със стари венециански каменни аквариуми, екзотични дървета и цветя, с прекрасни гледки към залива и със своите стари венециански укрепления и кули са едно невероятно място, открито за посещения.

Архитектурният характер на стария град е силно повлиян от венецианския стил. Някои елементи на старите сгради силно напомнят за Венеция. От тридесет и седем гръцки църкви, най-важната е градската катедрала, посветена на Дева Мария; църквата Свети Спиридон, в която лежи запазено тялото на светеца, покровител на острова; църквата Св. Джейсън.
В близост до стария град е островът Понтикониси (Мишия остров), който макар и малък притежава изобилие от дървета. Той е и дом на манастира Пантократор.

Отони е най-западното селище и остров в цяла Гърция, а Ерикуса най-северният от Йонийските острови.

Остров Лазарето, в миналото известен като Агиос Димитриос, се намира на две морски мили североизточно от остров Корфу, неговата площ е 17,5 дка и е под администрацията на Гръцката национална туристическа организация. През 1798 г., по време на френската окупация, островчето е заето от Руско-турската флота и се използва, като военна болница.

На острова са намерени няколко много важни останки от древността. Руините на древния град Керкира са разположени едва на 2 км. югоизточно от Корфу. Друга забележителна находка е кръглата гробница Менекратес. Под хълма на Възнесението са останките от храма, посветен на Посейдон. На целия остров са открити многобройни манастири и други сгради от венецианската епоха, сред които най-известни са Палеокастрица, Сан Салвадор и Палека.

Корфу е известен и с италианската си архитектура, най-вече с площад Листън, включващ парк с територия обособена за крикет и няколко павилиона.
Също така забележителни са и венецианско-римската зала, бившата резиденция на британския управител, Старият и Новият замък, летния дворец Мон Репо, както и парк Мон Репо.

По време на Втората световна война островът е бил бомбандиран от немски военновъздушни сили, което води до унищожаване на повечето от сградите в града, включително пазарът и хотел Бела Венеция. Унищожени са и сградите на Йонийската Академия и Общинския театър.

Австрийската императрица Елизабет Баварска, също известна като Сиси, е била жена прехласната по красотата.
Тя изгубва единственият си син принц Рудолф Австрийски, извършил самоубийство през 1889 година. Година по-късно през 1890 г. императрица Сиси построява лятна резиденция на юг от града, с основна тема – мощният мистичен герой Ахил.
Дворецът, заобиколен от неокласически гръцки статуи, е паметник на платоничният романтизъм и бягството от действителността. Той носи името Ахилион, на oмировият герой Ахил. Конструкцията е изпълнена с картини и статуи на Ахил, а в основната зала и в градините са изобразени сцени от Троянската война.

В центъра на градините е разположена мраморна статуя на висок пиедестал, представляваща смъртно ранения Ахил. Лицето на героя е наситено с болка. Той е вдигнал поглед към небето, сякаш за да потърси помощ от Олимп.

В контраст, най-голямото стълбище в основната зала е украсено от гигантска картина на победилия Ахил изпълнен с гордост.

През 1898 година императрица Сиси е убита на 60-годишна възраст от италиански анархист Луиджи Лучени в Женева, Швейцария. След смъртта й дворецът е продаден на германския кайзер Вилхелм ІІ, а по-късно е придобит от гръцката държава. Сега Ахилион е превърнат в музей.

Германският кайзер Вилхелм ІІ също е бил от хората, отдаващи се на почивка в Корфу. След като закупва Ахилион през 1907 г., той назначава архитект на двореца, който изгражда мост, кръстен от местните жители „Кайзер мост”. Целта на моста е по-лесен достъп до плажа. Централната му част по ирония е разрушена от Вермахта по време на Втората световна война, за да даде възможност за свободно движение на автомобилите си.

Островът наистина е бил идентифициран от някои учени със Схерия, островът на феакийците описани в „Одисея” от Омир, въпреки, че не са намерени убедителни и неоспорими доказателства за тази теория.

През 303 г. пр. Хр. след обсадата на Касандър, островът е окупиран за кратко от Лацедаемония, след това възвръща своята независимост, но отново е нападнат и този път превзет от Агатоклес. Той предлага Корфу като зестра на дъщеря си Ланасса за брака и с Пирхус, цар на Епир.

Островът остава в Алианса на Епиротик, докато не става независим през 225 г.пр.Хр., след смъртта на Александър, последният цар на Епир.

С възхода на Норманското царство в Сицилия, островът отново се превръща в обект на нападения. По време на разпадането на по-късната Византийска империя градът е окупиран от генуезки капери (1197-1207), които на свой ред са изгонени от венецианците. През 1214-1259 той преминава към гръцките деспоти на Епир, а през 1267 става притежание на неаполитанската къща на Анжу.

Керкира, „Вратата на Венеция” през вековете, остава във венециански ръце от 1401 г. до 1797 г., въпреки че няколко пъти е нападан от турските военноморски и сухопътни сили, и подложен на четири значителни обсади през 1537 г., 1571 г., 1573 г. и 1716 г.

Поредица от опити от страна на османските сили, да превземат острова започва през 1431 г. Обсадата на Корфу (1537) е първата голяма обсада от османците. Тя започва на 29 август 1537 г., с 25000 войници от турската флота, които още със слизането си на острова го ограбват и взимат 20000 заложници като роби.
Въпреки многократните нападения и опити за превземане на острова от турците те не постигат успех и го напускат, покосени от епидемия, която опустошава редиците им. Тридесет и четири години по-късно, през август 1571 г. османците отново се връщат за още един опит за завладяване на Керкира.

Втората голяма обсада на Корфу е през 1716 г., по време на последната турско-венецианска война. След завладяването на Пелопонес през 1715 г. османската флота се появява в Бутринт и се насочва обратното към Корфу. Въпреки многократните нападения и тежки боеве, турците не съумяват да разрушат защитата и са принудени да вдигнат обсадата след 22 дни.

Град Корфу изглежда много по-различен от повечето гръцки градове, заради уникалната си история. От 1386 г. до 1797 г., града е бил управляван от венециански благородници, голяма част от него отразява тази ера, когато е принадлежал на Венецианската република, с мулти-етажни сгради в тесните улички.
Много венецианско-говорящи семейства се заселват в Корфу през тези векове.

Островът е бил убежище на гръцките учени, а през 1732 г. се превръща в дом на първата академия на съвременна Гърция. Свещеникът и учен Никифор Теотокис (1732-1800) става известен в страната като преподавател, и в Русия (където той се премества през по-късен етап от живота си) като православен архиепископ.

Венецианско влияние играе важна роля и в развитието на операта на острова.

По Договора от Париж от 5 ноември 1815 г., Йонийските острови се превръщат в протекторат на Обединеното кралство, Съединените щати на Йонийските острови, Корфу става седалище на британския лорд - Върховния комисар на Йонийските острови. Британските комисари, които са практически автократи, независимо от ангажиментите на родния Сенат и събрание, въвеждат строг метод на управление, което довежда до значително подобрение в материалния просперитет на острова, но заради своята строгост и до недоволни местни жители. На 29 март 1864 г., Обединеното кралство, Гърция, Франция и Русия подписват Договор в Лондон, обещавайки да прехвърлят суверенитета на Гърция. Така, на 21 май Йонийските острови са обединени с Гърция.

По време на Първата световна война, островът служи като убежище за сръбската армия. По време на престоя си, голяма част от сръбските войници умират от изтощение, недостиг на храна, както и от различни заболявания. Повечето от техните останки са погребани в морето, близо до остров Видо, малък остров в устието на Корфу.

През 1923 г. след дипломатически спор с Гърция, италианските сили бомбардират и окупират Керкира.

По време на гърко-италианската война, Корфу е бил окупиран от италианците през април 1941 г. След капитулацията на Гърция към Оста, островът попада под италиански контрол, и през първата неделя на ноември 1941 г., ученици от училищата от цял Корфу участват в студентските протести срещу окупационната италианска армия.

След падането на италианския фашизъм през 1943 г., нацистите са принудени да вземат контрол над острова. На 14 септември 1943 г., Корфу е бомбардиран от Луфтвафе, тези бомбардировките унищожават църкви, къщи, цели квартали на града, както и множество важни обекти, като например Йонийския парламент, Общинския театър, Общинската библиотека и др. Италианците капитулират, а острова е под немска окупация.

След Втората световна война и Гръцката гражданска война, Керкира е възстановен в рамките на обща програма за реконструкция на гръцкото правителство. Много елементи на класическата архитектура се запазват. Неговата икономика нараства, но част от жителите му напускат острова и се отправят към други части на страната. Сгради, построени по време на италианската окупация - като училища и правителствени сгради са върнати за обществена употреба.

Освен да бъде водещ център за изящни изкуства, Корфу е и дом на Йонийската академия, институцията, извършваща и укрепваща традициите на гръцкото образование, докато останалата част на Гърция все още води борба с турската окупация. Академията е основана през 1824 година, четиридесет години преди връщането на Йонийските острови към територията на Гърция, и само три години след Гръцката революция през 1821 г.

Отново в Корфу се намира Йонийския университет, създаден през 1984 г., в знак на признание, от администрацията на Андреас Папандреу, за приноса на острова за образованието в Гърция.

На острова има няколко музея, които са емблематични за него и дори за цяла Гърция. Един от тях е Археологическият музей, открит през 1967 г., чиято основна цел, при неговото построяване е да приюти огромния фронтон на Горгона от храма на Артемида, в древния град Керкира.

Музеят на банкнотите, намиращ се на площад „Свети Спиридон”, притежава пълна колекция от гръцки банкноти. Той също е едно от местата, за които си заслужава да отделиш малко време.

За своето начетеното общество, Корфу разполага с богата библиотека от стари ръкописи и редки книги.

В Сръбският музей на Корфу (на сръбски „Сръбска къща” ), се помещават редки експонати за трагичната съдба на сръбски войници по време на Първата световна война.

Туристите могат да посетят още: Византийският музей; Соломос музей; Музей на азиатската изкуството на Корфу и др.

От много далечни времена Свети Спиридон е считан за светецът покровител на острова. Той е почитан, заради чудото, което сторва, прогонвайки чумата от острова, както и за много други чудеса, които му се приписват.
За Свети Спиридон се носят много легенди, дори според някои той спасява острова от втората му голяма обсада през 1716 г.

Йонийските острови се радват на Златна епоха в музиката и операта. Корфу е бил столица на една ценна венецианска колония и се е възползвал от уникално музикално и театрално наследство. През XIX век, Корфу разработва собствено музикално наследство и представлява ядрото на съвременната гръцка музикална история. До началото на XVIII век, музикалните събития се провеждат в градовете и селата. На острова се изгражда първия театър.

Жителите на Корфу са известни с гостоприемството, което предлагат на всички туристи. Крайбрежието на североизточната му част до голяма степен е разработено от няколко британски компании за почивка, предлагащи големи скъпи вили за отсядане.
На другия край на острова, южният курорт Кавос, също предоставя туристически съоръжения.

Островът е свързан с две магистрали, GR-24, на северозапад и GR-25 на юг. Също така островът предлага и фериботни услуги до Гайос и Паксос.
Йоанис Каподистриас - международното летище, носещо името на Йоанис Каподистриас, изтъкнат европейски дипломат, и първи губернатор на независима Гръцка държава, също е разработено за удобството на всички посетители на Керкира.
Множество автобусни линии обслужват различни градове на острова - Глифада, Сидари, Рода, Ахарави, Лефкими и Пири. Превоз до Атина и Солун също не липсва.

Корфу е предимно засаден с маслинови горички и лозя, и е производител на зехтин и вино още от древността. На острова се произвеждат местни животински продукти, като сирене, масло, масло от овче мляко и салам.

Любителите на вкусната храна също има какво да намерят на Корфу. Местните кулинарни специалитети включват телешко печено, паста, поднесена с кубчета телешко месо (приготвена в доматен сос), с треска (варени в пиперлив сос), с карамелизирани бадеми, местен специалитет (изработен от счукани бадеми, захар, мед и ванилия), и местната джинджифилова бира, остатък от британската ера.