Кавала е град, разположен в Северна Гърция. Той е най-важното пристанище в Източна Македония и Тракия, а също и един от най-посещаваните курорти в Гърция. Намира се само на 350 км югоизточно от София.
Курортното градче е разположено по брега на Егейско море в полите на красиви ниски хълмове. То е предпочитана дестинация от туристите заради своите изумрудени морски води, обилна растителност и поносими летни горещини.
Старата му част е препасана с тесни калдъръмени улички, които са особено красиви с къщите в ярко розово, жълто и синьо. Други сгради могат да бъдат оприличени на ослепително бели кораби с обширни тераси. От кокетните балкончета се усмихват пъстри цветя, а дървените капаци на прозорците придават на улиците старинен дух.
Едни от най-популярните забележителности на Кавала са крепостните стени, византийските останки и аквадуктът Камарес - мост от римско време. В близост до града са открити останките на град Амфиполис, основан през 437 г. пр.н.е., който също е представлява интерес.
В миналото градът е бил известен с имената Неаполис, Христополис и средновековното българско - Морунец.
Териториите на днешна Кавала са населени още от праисторическо време. Едно от най-важните доказателства за това твърдение са намерените в източните покрайнини на града останки от древни заселници.
Неаполис възниква на мястото на днешния стар град Панагия. Това място има изключително важно стратегическо и търговско значение, защото се намира на пътя свързващ Македония и Тракия.
Липсват сведения кога точно е възникнал града, но според повечето исторически източници това се е случило в средата на 7 век пр.н.е.
В този период обитателите на остров Тасос издигат Неаполис като "вход" към богатите земи на север и златоносната планина Пангей.
Около 500 г.пр.н.е. започват да се секат монети с лика на Горгоната. Това се приема като доказателство за съществуването на града като независим.
През 8-9 век градът приема второто си име — Христополис. В този период той вече принадлежи към територията на Източната Римска империя и е известен като най–силен град в областта.
В края на 11 век кръстоносните походи не го пропускат и Христополис попада под контрола на ломбардите през 1197 г., а няколко години по–късно преминава ръцете на франките.
През 13 век градът вече носи името Морунец.
В записки на византийският писател Акрополит се разказва, че тези земи са силно побългарени, а това значително попречило на византийците да ги задържат в тяхна власт.
През 14 век Христополис изиграва важна роля в историята.
Източна Македония е окупирана от турци и сърби, а града се явява една от последните Византийски крепости.
В средата на 15 век Христополис е завладян от венецианците, но тяхната власт продължава едва месец. Османците си го възвръщат след 20-дневна обсада.
Появата на Христополис отново на историческата сцена е съпроводено и с появата на името, с което е известен днес - Кавала. Това се случва през 16 век.
В този период градът е подложен на многобройни чужди нападения, а единствената защита за населението е стената около стария град Панагия.
Защитните й функции, обаче, са значително отслабени и поради тази причина около 1530 г. започва обновлението на града.
Тогава са издигнати новата градска стена и днешният символ на града — акведуктът Камарес под ръководството на султан Сюлейман I Великолепни.
Началото на 20 век може да се отбележи в историатя като "златен век" на Кавала. Построяват се много болници, училища, общински и спортни сгради и съоръжения. 30–те и 40–те години се отличават с голям икономически напредък и града става център на тютюневото производство в цяла Източна Македония и Тракия.