Солун е на второ място по големина в Гърция след столицата Атина. Градът присъства в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Основите на града са положени от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е. Той го нарича на името на жена си Тесалоника, сестра на Александър Македонски. Баща й, Филип II, й дава това име в чест на победата си над фокийците с помощта на тесалийските конници.
Териториите на днешния град са били важен търговски център на Византия. Там са родени и светите братя Кирил и Методий.
През 1204 г. в земите нахлуват кръстоносците, участвали в Четвърти кръстоносен поход.
През 1207 г. цар Калоян достига пред вратите на Солун и е на път да превземе града, но е предаден от съпругата си и убит от Борил.
През 1224 г. градът е включен в състава на Епирското деспотство, но от 1235 г. цар Иван Асен II превзема деспотството и териториите му стават васални на България.
След смъртта на българския владетел държавата отслабва и през 1246 г. Никейската империя слага ръка над Солун.
По-късно, при нашествията на османските турци в района, Андроник III Палеолог не може да го защити и го продава на Венеция. Градът остава под венецианско владение до 1430 г., когато турците окончателно го превземат.
През 1492 г., след проведените гонения срещу сефарадските евреи в Испания, голяма част от тях се заселват в Солун. В резултат на това градът става един най-големите еврейски центрове не само на Балканите.
В периода на турско робство Солун е един от най-големите културни и просветни центрове на Балканите.
Според Букурещкия договор, който се подписва след Междусъюзническата война, Солун става владение на Гърция. Десетки хиляди българи са принудени завинаги да напуснат родните си места.
През 1917 г. избухва пожар, в който е опожарена по-голямата част от града. Именно поради това масата от еврейското население, загубило имуществото си в пожара, се изселва.
Благодарение на своята богата история гръцкия град разполага с множество забележителности.
Символът на града - Бялата кула, намираща се на крайбрежния булевард Никис е едно от най-посещаваните места в Солун. През 19 век сградата е служела за затвор. Твърди се, че белият цвят трябвало да компенсира този факт и да навежда на мисли за чистота и невинност. Днес Кулата е превърната в музей.
Друга известна и доста предпочитана от българите забележителност е църквата "Свети Димитър". Светецът е патрон на града и в нея се пазят мощите му.
Съвсем близо до "Св. Димитър" са се запазили останки от Римски форум, построен на мястото на Древногръцката Агора.
Друга забележителност е Ротондата от 4 век сл. Хр., която в момента е църква посветена на Свети Георги.
Едно от най-забележителните места, които трябва да се посетят е Старият град (Ано Поли) и Кастро, от чиято крепостна стена се открива неповторима гледка към централната част на Солун и морето.
Друг известен манастир е Влатадон (Влатиди), в него могат да се видят пауните, които живеят там.
На централния площад "Аристотелис" е издигнат паметник на Аристотел. Самият площад е заобиколен от красиви сгради, кафенета и магазинчета. Има също следи от османското владичество над града - джамиите Хамза Бей и Йени, а също и няколко бани.
В Солун има и множество институции, които допринасят за академичния и културен живот на града. Сред тях са Македонския университет, Археологическия и Византийския музей, Фолклорния музей, Театри и оркестри, Градската консерватория, Обществото за македонски науки, Института за балкански науки и други културни и артистични организации.