Несъмнено за едно от върховите постижения на испанския ренесанс се смята Катедралата в Гранада. Нейният архитектурен гений се нарежда до двореца Ел Ескориал край Мадрид. Забележителната религиозна постройка е считана за една от най-красивите, величествени, спиращи дъха катедрали в тази част на Испания.
Катедралата е била предназначен за кралски мавзолей от Чарлз I, но Филип II променя мястото, определено за вечна обител от неговия баща.
През 1521 г. започва изграждането на катедралата в готически стил.
В строежа на това невероятно творение се включват множество забележителни личности. Един от тях е и Алонсо Кано, който през 1667г. работи заедно с Гаспар де ла Пеня. По време на тяхната съвместна работа се променя първоначалния план за главната фасада, а също така се въвеждат и барокови елементи.
В плановете за строеж са предвидени и две кули, всяка, от които с височина от 81 метра, които така и не се изграждат. С тях великолепието на сградата е щяло да бъде още по-голямо. Смята се, че има още не доизградени елементи поради различни причини, някои от тях и финансови.
В параклиса на Светата Троица могат да се видят картини на Ел Греко, Хосе Рибера, Алонсо Кано.
Финалният щрих от завършване на строеж е сложен през 1714 г., когато в архитектурата на Катедралата вече присъстват и ренесансови мотиви.