Музеят Прадо, Мадрид

Една от най-големите пинакотеки в света е музеят Прадо в Мадрид. Той е създаден през 1819 г. въз основа на испанските кралски колекции.
В специално подбраната богата сбирка могат да се видят картини на испански художници и прочути майстори от времето на Ренесанса в Италия, представители на Северния ренесанс, както и отделни творци от Фландрия и Франция създали творбите си през ХVII век.

Като цяло, в колекцията на музея Прадо са намерили мястото си произведения на изкуството от Ренесанса до средата на ХIХ век. Частта посветена на испанската живопис е най-представителната и пълна. С времето броя на картините значително нараства – при неговото откриване те са 311, през 1821 г. – 512, до днес когато са около 3 200, а само залите, в които са позиционирани наброяват 115.

Карл V (1516-1556) полага основите на кралската колекция от картини. И до днес са съхранени описания на закупени от него платна. Произведенията на Кореджо и Пармиджанино кралят почита с особен респект. Поста на придворен художник заема Тициан, който единствено е имал право да рисува портрети на Карл V – “Император Карл V на кон” 1548 г. Наследника на трона му Филип II (1556-1598), утвърждава традицията. Тициан рисува един от най-реалистичните портрети на младия крал в доспехи.

Филип II се слави, като управник с големи военни успехи и завоевания. Благодарение на икономическата мощ на кралството, той успява да закупи големи колекции с картини на италиански и нидерландски майстори.

След средата на ХVI век настъпва времето на католическата реакция след Ренесанса, а Испания заема водеща позиция в католическият свят. В царския двор на почит са мистицизма и аскетизма. Любимият художник на Филип II е Йеронимус Босх. Религиозните и мистични картини на художника украсяват покоите на краля в новата му резиденция – манастира “Св. Лаврентий”, а също така и в двореца Ескуриал.

Този период е известен и с появата на още един велик творец. Той пристига в Испания след като бяга от Крит, неговото име е Доменикос Теотокопулис (1548-1625), станал по-късно световно известен с испанското си прозвище Ел Греко (Гъркът).
При Филип III (1598-1621), кралската колекция се обогатява с “Благовещение” на Фра Анжелико и картини на Рубенс.

Несъмнено най-голям колекционер сред испанските монарси е Филип IV (1621-1665). Закупуването на картини по време на неговото управление е изключително засилено. Испанският кралски двор се сдобива с творби от всички краища на Европа. Значителна част от колекцията на екзекутирания английски крал Чарлз I също пристига в страната. Сред шедьоврите са “Смъртта на Богородица” на Мантеня, “Светото семейство” на Рафаел, “Автопортрет” на Дюрер и много други творби на Тициан, Тинторето, Веронезе и др.

През 1628/29 г. натоварен с дипломатическа мисия Питер Паул Рубенс пристига в Мадрид. Той не само е посланик на Нидерландия, но и изпълнява редица поръчки на краля. По време на престоя си се запознава с младия придворен художник Диего Веласкес, върху чието творчество оказва голямо духовно влияние. След смъртта на Рубенс през 1640 г. испанският губернатор на Фландрия Фердинанд (брат на Филип IV) откупува голяма част от личната му колекция и повечето творби от късния му период.

Така музея Прадо попълва своите колекции с произведенията “Целувката на Юда” и “Коронясването с трънен венец” на Ван Дайк, “Автопортрет” на Тициан, “Портрет на Мария Медичи” на Рубенс, “Трите грации”, “Градината на любовта”, “Селски танц” и др.

В най-добрия испански музей централно място сред художниците на ХVII век заема Диего Веласкес. Tой не е само придворен художник оставил богата колекция от портрети на Хабсбургите, а национален художник, пресъздал в творенията си библейски сцени, антични мотиви и съвременни пейзажи. Веласкес посещава два пъти Италия и се завръща от там с цяла галерия от ренесансови картини на Паоло Веронезе, Тициан, Басано, Рафаел, Пармиджанино и др.

Филип IV отправя последната си воля три дни преди смъртта си през 1665 г. В направеното завещание той пожелава събраната с толкова труд, огромната кралска колекция да не се разделя и изнася извън двореца. Завещанието запазва своята сила до момента в който на испанския трон е издигнат със силата на щиковете Жозеф Бонапарт.

С дълбока почест и признателност той подарява на своя непобедим брат Наполеон 50 картини, най-добрите произведения на испанската школа, влезли в колекцията на Лувъра.

С изкачването си на престола първият крал от династията на Бурбоните – Филип V (1700-1746) променя вкусовете в двора. Израснал във Версай внукът на Луи ХIV няма нищо общо с мистицизъм и религиозен фанатизъм. В двореца вече се наблюдават творби на Снайдерс, Брьогел и Мурильо. Академията на изобразителните изкуства “Сан Фернандо” е изградена именно при него.

Докато Карл III (1759-1788) и Карл IV (1788-1808) са на власт католическата църква в Испания отново набира мощ, картините с голи тела на Тициан, Рубенс и Дюрер са събрани за да бъдат изгорени. Придворният художник Менгс и маркиз де Санта Крус обаче успяват да спасят произведенията на изкуството, които по-късно са изложени в Прадо.

На 25 юни 1786 г. Франсиско Гоя е назначен за придворен художник. В дворцовата колекция са включени нарисуваните от него портрети на кралското семейство. Във своето творчество Гоя успява да пресъздаде историческите поврати в съдбата на испанския народ.

След войни и окупации на испанския престол през 1814 г. отново се възкачват Бурбоните. Една от основните цели, които си поставят е създаването на музей по подобие на Лувъра, в който да бъде експонирана кралската колекция от картини. Академията “Сан Фернандо” инициира реконструирането на двореца Буенависта, но по различни причини след пет седмици строителството е преустановено. В следствие на тези събития, Фердинанд VII (1808-1833), издава Указ от 26 декември 1814 г. с който се определя новият художествен музей да се помести в сградата на строящият се Музей на естествените науки в парка Прадо.

Сградата се строи 30 години. Архитекта, изработил проекта за изграждане през 1785 г. е Хуан де Вилануева и под негово ръководство започва строежа. Незавършената сграда започва да се руши по време на шест годишната френска окупация поради факта, че е изоставена. Това кара крал Фердинанд VII да вземе решение в нея да се разположи кралската колекция от картини след завършването й.
Архитекта Антонио Лопес Агуадо ръководи проекта по завършване на музейната сграда и тя става символите на испанския архитектурен класицизъм.

На 19 ноември 1819 г. се състои тържественото откриване на музея Прадо.
В колекцията са включени 311 картини, 43 от които на Веласкес. За директор е назначен маркиз Санта Крус, който усилено работи за попълване на сбирките с картини от различните кралски дворци. С течение на времето управлението се поема от художници, а аристокрацията остава на заден план.

През 1868 г. избухва Испанската революция провъзгласяваща страната за република. Кралската собственост е национализирана, включително и Кралския музей Прадо.

Днес колекциите на музея разполагат с над седем хиляди произведения на изкуството от които три хиляди картини, 500 скулптури и 4000 рисунки са изложени, за радост на посетителите. Разпределени са в следните отдели: испански майстори, италиански майстори, северноевропейски майстори и френски майстори.

В отдела „Испански майстори” са включени многобройни образци на църковната живопис – главно олтарни картини, също така картините на Ел Греко, Веласкес и портретите на Гоя.

„Италианските майстори” са втората по големина колекция представена в музея Прадо. Тук могат да се видят творци като Фра Беато Анжелико с “Благовещение”, три картини на Ботичели - част от илюстрациите към новелата “Историята на Настаджо дели Онести” от Декамерон. Също така Андреа Мантея със “Смъртта на Богородица”, Рафаело Санти с “Портрет на кардинал”, Тициан - “Император Карл V на кон”, “Вакханалия”, интересен е и неговият “Автопортрет”. В Прадо са изложени и картини на Паоло Веронезе, Тинторето и др.

Разнообразно са представени „Северноевропейските майстори” - Хуберт и Ян ван Ейк са показани с “Фонтанът на милосърдието и триумфът на Църквата над Синагогата”, Робер Кампен, Рогир ван дер Вейден, Дирк Боутс, Ханс Мемлинг, Албрехт Дюрер, както и най-голямата сбирка в света от картини на Йеронимус Босх.

Испанският музей притежава една от най-богатите сбирки от картини на Питър Паул Рубенс. Част от световно известните творби са: “Поклонение на влъхвите”, “Нимфите на Диана и сатирите”, “Съдът на Парис”, “Трите грации”, “Диана и Калиопа”, “Градината на любовта” и др. Произведенията на неговите ученици също са обект на интерес от страна на посетителите - Ван Дайк, Якоб Йорданс и Франс Снайдер.

„Френските майстори” са най-слабо застъпени. Основните представители на тази художествена школа са: Клод Лорен, Никола Пусен, Антоан Вато и др.

Прадо е един от най-големите музеи в света с впечатляваща колекция от картини, скулптури и произведения на декоративното изкуство. Последното разширение на неговата площ, която днес надхвърля 22 000 кв.м е дело на прочутия испански архитект Рафаел Монео. Цялостната визия на комплекса създава впечатление за хармоничност и единност на архитектурните решения. Духът на Прадо не е просто съхранен, той е дълбоко осмислен и обогатен.