Една от основните забележителности във Валенсия безспорно е Катедралата, съхраняваща Светия Граал.
През ХII-ХIII в. тя е престроена в джамия, а преди този период е била епископска църква. Сред жителите на Валенсия Катедралата е известна с краткото име Сеу или "святото място".
Първоначално стилът й е бил готически. Барока обаче, който е избран за главния вход, очарова с изумителното си изящество. Неговото изграждане започва през 1703г., като архитект е германецът Конрад Рудолф.
Един от главните символи на града, а именно кулата Мигелет, висока 68 м, се намира точно над входа. Стъпалата й са 207 на брой, изработени от камък. Всеки желаещ може да се изкачи по тях, за да достигне до нейния връх и да се наслади на откриващата се прекрасна гледка, обхващаща целия град.
Удивителни са и фасадите на Катедралата, завършени през ХV в. те са украсени с безброй статуи и колони. Интериорът на Сеу датира от средата на ХVIII в. Векове наред пред стария й вход около прекрасния фонтан всеки четвъртък по обяд се събирал осемчленният "Воден трибунал". Той разисквал различни въпроси и взимал решения за важни проблеми свързани с напояването в цялата околност.
Взетите решения били съобщавани на валенсиански език, изключително сходен с каталонския.
Най-интересната и посещавана част от Катедралата е "Капия дел Санто Калид" или "Параклисът на Светия граал". Има множество места, на които се смята, че е съхраняван Граала, но параклиса е считан за най-достоверното от тях. Каменната чаша е определяна като огромна мистерия в цялата църковна история.
Светият Граал е с височина 17 см и е изработен от розов ахат. Той се намира на това място повече от 600 години. Днес е изложен за радост на посетителите в специално пригоден за целта олтар зад защитено бронебойно стъкло.
През 1982г. папа Йоан-Павел II посещава Сеу и определя каменната чаша като "следа от пребиваването на Христос на земята". Направени изследвания сочат, че Светият Граал е донесен в Катедралата през 1437 г. Историята сочи испанския манастир "Сан Хуан делла Пеня" като негово предходно скривалище за дълъг период от време.
Съвпада мнението на археолози и изкуствоведи, които твърдят, че съдът е дело на златари от Близкия изток и е изработен през I в. пр. Хр.
Както е известно, на Тайната вечеря Христос взел потира - чашата за причастие, и казал: "Пийте, това е моята кръв, кръвта на Новия завет..." По-късно отново в тази чаша Йосиф Аритматейски - заможен евреин, роднина на Исус и негов ученик, след като го свалил от кръста, събрал кръвта от раните му. Този потир нарекли "Светия Граал". Превода на името му означава "Истинската кръв".
Днес легендите, мистификациите и фактите около Светия Граал са с над осем вековна давност. Каменния съд играе водеща роля в много романи, повести и поеми, легенди и предания сред които дори посветените на крал Артур и рицаря Парсифал.
Писатели като Кретиен де Троа, Роберт де Борон, В. фон Ешенбах, Т. Мелъри, Марк Твен и мн. др. до днешния също велик, като предците си, автор Дан Браун са творили, черпейки вдъхновение от тази мистерия. Разбира се, не трябва да пропускаме и грандиозните опери на композитора Рихард Вагнер.