Разположена в центъра на Ларнака, изградена в началото на X век, каменната църква „Агиос Лазарос” (Св. Лазар) е един от най-важните оцелели византийски паметници в Кипър. Тя е построена от византийския император Лъв VI на мястото, където са открити мощите на светеца.
Според православните предания, известно време след Възкресението на Христс, Лазар е принуден да избяга от Юдея заради слухове от заплаха върху живота му. Той стига до Кипър, където е назначен от Павел и Варнава за първи епископ на Китион (дн. Ларнака). Така светецът прекарва последните тридесет години от живота си на това място.
Историята разказва, че мястото, на което е погребан Лазар е загубено по време на арабското управление в началото на 649 г. През 890 г., гроба е открит в Ларнака със следния надпис: „Лазар приятел на Христос”.
Император Лъв VI на Византия премества останките на Лазар в Константинопол през 898 г. Прехвърлените мощи обаче са разграбени от Четвъртия кръстоносен поход в началото на XIII век и пренесени до Марсилия, където в последствие са загубени.
За да компенсира града за преместените в Константинопол мощи, император Лъв VI изгражда църквата точно над гроба на светеца. Тя е една от трите византийски църкви, които са оцелели в Кипър и до днес.
Църквата представлява продълговата сграда с размери 31.5 х 14.5 м. с тристранно светилище и полукръгли апсиди. Интериорната й структура е разделена на три крила с обемисти двойни колони и сводести отвори. Тези стълбове носят тежестта на куполите, като по този начин се оформя централна пътека. Сградата има открита веранда, от която по стъпала се слиза в църквата.
При управлението на франките и венецианците (XIII до XVI век) „Агиос Лазарос” става католическа.
Трите купола и оригиналната камбанария са били унищожени, вероятно в първите години на османското владичество (1571 г.), когато църквата е превърната в джамия. През 1589 г. османците връщат православния й облик. През следващите двеста години постройката е използвана за православни и католически служби. Верандата носи следи от гръцки, латински и френски надписи. През 1857 г., след като османските власти връщат правото на кипърските църкви да имат камбанарии, е възстановена и камбанарията на „Агиос Лазарос”.
Дърворезбата на уникалния бароков иконостас на храма е изработена между 1773 и 1782 г., а самият иконостас е позлатен между 1793 и 1797 г. Някои от иконите са рисувани в края на XVIII век, а част от дърворезбованите мебели и иконите по стените са от XVII век.
През 1970 г. пламва пожар, който поврежда голяма част от интериора, като нанася огромни щети на иконостаса и иконите. Иконостасът е частично възстановен и отново е покрит със злато между 1972 и 1974 година.
При извършване на една от реставрациите на църквата, на 2 ноември 1972 г. са открити човешки останки в мраморен саркофаг под олтара. Специалистите ги идентифицират като част от мощите на свети Лазар.
Днес гробницата, заедно с други мраморни саркофази, открити по време на разкопки, може да се види в църквата криптата.