Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. Кипър
  4. Атракции
  5. Ларнака
  6. Църквата „Агиос Лазарос”

Църквата „Агиос Лазарос”, Ларнака

Църквата „Агиос Лазарос”

Разположена в центъра на Ларнака, изградена в началото на X век, каменната църква „Агиос Лазарос” (Св. Лазар) е един от най-важните оцелели византийски паметници в Кипър. Тя е построена от византийския император Лъв VI на мястото, където са открити мощите на светеца.

Според православните предания, известно време след Възкресението на Христс, Лазар е принуден да избяга от Юдея заради слухове от заплаха върху живота му. Той стига до Кипър, където е назначен от Павел и Варнава за първи епископ на Китион (дн. Ларнака). Така светецът прекарва последните тридесет години от живота си на това място.

Историята разказва, че мястото, на което е погребан Лазар е загубено по време на арабското управление в началото на 649 г. През 890 г., гроба е открит в Ларнака със следния надпис: „Лазар приятел на Христос”.
Император Лъв VI на Византия премества останките на Лазар в Константинопол през 898 г. Прехвърлените мощи обаче са разграбени от Четвъртия кръстоносен поход в началото на XIII век и пренесени до Марсилия, където в последствие са загубени.

За да компенсира града за преместените в Константинопол мощи, император Лъв VI изгражда църквата точно над гроба на светеца. Тя е една от трите византийски църкви, които са оцелели в Кипър и до днес.

Църквата представлява продълговата сграда с размери 31.5 х 14.5 м. с тристранно светилище и полукръгли апсиди. Интериорната й структура е разделена на три крила с обемисти двойни колони и сводести отвори. Тези стълбове носят тежестта на куполите, като по този начин се оформя централна пътека. Сградата има открита веранда, от която по стъпала се слиза в църквата.

При управлението на франките и венецианците (XIII до XVI век) „Агиос Лазарос” става католическа.

Трите купола и оригиналната камбанария са били унищожени, вероятно в първите години на османското владичество (1571 г.), когато църквата е превърната в джамия. През 1589 г. османците връщат православния й облик. През следващите двеста години постройката е използвана за православни и католически служби. Верандата носи следи от гръцки, латински и френски надписи. През 1857 г., след като османските власти връщат правото на кипърските църкви да имат камбанарии, е възстановена и камбанарията на „Агиос Лазарос”.

Дърворезбата на уникалния бароков иконостас на храма е изработена между 1773 и 1782 г., а самият иконостас е позлатен между 1793 и 1797 г. Някои от иконите са рисувани в края на XVIII век, а част от дърворезбованите мебели и иконите по стените са от XVII век.

През 1970 г. пламва пожар, който поврежда голяма част от интериора, като нанася огромни щети на иконостаса и иконите. Иконостасът е частично възстановен и отново е покрит със злато между 1972 и 1974 година.

При извършване на една от реставрациите на църквата, на 2 ноември 1972 г. са открити човешки останки в мраморен саркофаг под олтара. Специалистите ги идентифицират като част от мощите на свети Лазар.

Днес гробницата, заедно с други мраморни саркофази, открити по време на разкопки, може да се види в църквата криптата.