Социалистическа народна либийска арабска джамахирия или Либия е държава разположена в Северна Африка. Граничи с Египет на изток, Алжир и Тунис на запад, Средиземно море на север, Судан на югоизток, Чад и Нигер на юг. Страната има площ 1 759.8 хил. кв. км.
Археологически разкопки от 8 хилядолетие пр.н.е. доказват, че либийското крайбрежие е било населено от хора от неолита, които можели да опитомяват едър рогат добитък и да култивират различни растения.
През 1 век, след като Триполитания за кратко време е владение на Нумидия, набрежните територии са завладяни от Рим. Територията позната днес като Либия е била под властта на различни народи, като финикийци, картагенци, гърци, римляни, вандали и византийци, които са упрвлявали цялата територия или само част от нея.
Гърците превземат източна Либия, когато изселници от остров Тера по заповед на оракулът от Делфи започват да търсят нов дом в Северна Африка.
Римляните обединяват двата региона Триполитания и Киренайка, които за повече от 400 години стават проспериращи римски провинции.
Арабски мюсюлмани завладяват римските колонии Триполи и Киренайка през 7 век. Към 19 век Либия започва все повече да се оформя като независима османска провинция. През 1911 г., докато Османската империя се разпада, италианците нахлуват и поемат управлението в свои ръце.
Няколко години след приключването на Втората световна война Либия получава своята независимост като условие на Съюзническия мирен договор с Италия. От 1969 г. страната е под ръководството на полковник Муамар ал-Кадафи, който завзема властта чрез държавен преврат и прекратява либийската монархическа традиция.
Кадафи отхвърля както западния капитализъм, така и съветския комунизъм, и заявява, че ще следва независим курс, представяйки себе си като защитник на „потиснатите народи“ и страните от Третия свят, стремящи се да отстояват независимостта си на международната сцена.
САЩ и Либия обтягат своите отношения на 2 декември 1979 г., когато либийски тълпи нападат американското посолство в Триполи. Кадафи определя случая като „спонтанна демонстрация“ и отрича всякакво участие.
През май 1980 г. САЩ оттегля всички свои дипломати от Либия, но дипломатическите отношения между страните приключват на 6 май 1981 г. когато президента Роналд Рейгън обвинява либийското правителсвто в подпомагане на международния тероризъм и изгонва всички либийски дипломати от САЩ.
На 26 февруари 2004 г., ООН премахва 23-годишната забрана за пътувания до Либия. Но много други ограничения продължават да съществуват, като например някои икономически санкции и забраната на полети към Либия за американски самолети.
Либия е джамахирия (държава на народните маси). Висш орган на държавната власт - Съвет на Революционното Командване (СРК). Глава на държавата е председателят на СРК, той е и главнокомандващ на въоръжените сили.
Основа на икономиката е нефтодобивната и нефтопреработващата промишленост със запаси от нефт - 4 млрд. т. Добива се и природен газ. Има предприятия за производство на тръби и електрокабели, както и металургичен комплекс в Мисурата. Леката и хранителната промишленост са по-слабо развити. Основни култури - зърнени, тютюн и фъстъци. Животновъдството е примитивно. Отглеждат се овце, кози, също и едър рогат добитък, коне.
КлиматКлиматът е тропичен, пустинен, на север - субтропичен, средиземноморски. Средни месечни температури - януари 11 - 12 Сº, юли 27 - 29 Сº. Валежи - от 400 - 600 мм на север, до 100 - 250 мм - на юг. Характерни са топлите, изсушаващи ветрове.
Столица: Триполи
Население: 6 036 900
Официален език: Арабски
Валута: Либийски динар (LYD)
Популярни туристически обектиТриполи - Червеният дворец Асал ал Хамра, Римски театър, Арката на Марк Аврелий, Националния музей