Валета, Малта - Туристически Атракции

Валета е административната столица на Малта, разположена на най-големия остров в държавата. На италиански името е La Valetta и поради тази причина често може да се види изписано на български и като Ла Валета. „Градът на рицарите” има и много други имена, идващи от неговото богато минало.

Великия магистър на йоанитския орден Жан Паризо дьо ла Валет полага основите на града през 1566 г.
Историята на Валета е тясно преплетена с тази на рицарите от Ордена на Св. Йоан и техния осемстранен готически кръст.

Съвременната визия на града е дело на италианския военен архитект Франческо Лапарели. Тъй като рицарите дълго време нямали необходимите средства за построяване на желаният от тях град те трябвало да поискат заем от папа Пий и от испанския крал Филип. Работата на Лапарели била значително опростена, тъй като той получил възможност да проектира рицарския град, така както го вижда, без да се съобразява с актуалното местоположение на стари постройки или пък с архитектурни планове. Това прави Валета първият град в историята построен на принципа на координатната мрежа на улиците, което дава възможност на свежия морски въздух от двете пристанища да циркулира свободно по тях и да действа като „средновековен климатик“.

„Рицарският град” се разпростира на площ от 55 хектара. В него има 320 архитектурни паметника, което го прави един от най-богатите на архитектурни паметници в Европа.
Тъй като целия град е своеобразен музей, един от най-ценните му експонати е сградата на парламента, която в периода между 1571-1574г. е била официалната резиденция-дворец на основателя на рицарския орден на Св. Йоан-Жан Паризо дьо Ла Валет.
Друга голяма туристическа забележителност на малтийската столица е катедралата "Св. Йоан Кръстител". В катедралният музей пък се съхранява световноизвестната картина на Караваджо "Обезглавяването на св. Йоан Кръстител". Театърът „Маноел” е един от най-старите театри в Европа. Издигнат през 1371 година той и до днес продължава да функционира. Археологическият музей и този на изящните изкуства ще ви смаят с богатите си и уникални колекции.

Орденът на Св. Йоан контролира укрепеното селище Ла Валета до 1798г, когато града, респективно острова попада в ръцете на французите. Две години по-късно Англия провъзгласява Малта за своя колония. Страната продължава да съществува под английски флаг до 21 септември 1964г., когато се обявява за независима държава, а от 1874г., Валета вече е столица на република Малта.

По време на Втората световна война, немската авиация бомбардира малтийската столица и тя претърпява значителни загуби в богатия си архитектурно-сграден фонд.
Въпреки това градът и до днес е съхранил старинната си атмосфера. Мрежата от тесни улички приютява някои изумителни шедьоври на изящното изкуство, църкви и дворци.
Разхождайки се из този лабиринт можете да се възползвате от множеството магазинчета, които са препълнени със стари документи, карти, антични предмети, бижутерия и сувенири на цена от 1 до 1000 евро.
Тук на разположение на туристите са множество уютни и приятни хотели на изгодни цени, а в ресторантите се предлага, както местна, така и международна кухня.

Историческите забележителности са на всеки ъгъл – този малък град е наситен с множество скулптури, ниши, които крият малки статуи, гербове, фонтани, старинни площади, кралски дворове и градини и всякакви кафенета, в които може да си дадете няколко минути почивка.

Трудно е да се разгледа всичко, което предлага столицата само с едно посещение, защото рядко се срещат средиземноморски центрове, така богати на архитектурни, исторически и културни паметници, както този уникален, бароков град.

На кръстопътя на морските маршрути, Малта се преобразява в дом, крепост, търговски пост и убежище за различни цивилизации в продължение на 7 000 години. От древните строители на храмове, през финикийските търговци и проповедници на християнството като апостол Павел, до рицарите на Свети Йоан, Наполеон и британската корона. Тя носи отпечатъка на всички тях оставили завинаги частица от себе си и душата си по тези земи.

Градът е част от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО от 1980 г.