Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. Малта
  4. Атракции
  5. Валета
  6. Катедралата "Свети Йоан Кръстител"

Катедралата "Свети Йоан Кръстител", Валета

Катедралата "Свети Йоан Кръстител"

„Свети Йоан Кръстител“ е римокатолически храм, който се намира в столицата на Малта – Валета. Издигнат е през XVI век, като монашеска църква за да служи на ордена на рицарите хоспиталиери, наричани още малтийски рицари. Храмът е построен в чест на Свети Йоан Кръстител, който е патрон на ордена.
В сградата са погребани близо 400 членове на ордена, чиито надгробни плочи, изпълнени като цветни каменни пана, са намерили място сред основните художествено-исторически богатства на Малта.

Друга безценна реликва, която се намира в катедралата е специално нарисуваната за пристроения параклис картина „Обезглавяването на Свети Йоан Кръстител“ от живелия в Малта италиански художник Караваджо. Храмът на рицарите е обявен за уникален паметник със световно културно и историческо значение, като част от груповия паметник Валета.

При Голямата обсада на острова от 1565 година орденът на хоспиталиерите печели величествена победа над османските турци. След това историческо събитие рицарите продължават укрепването на Малта с цел превръщането ѝ в непревземаема крепост.
Положени са основите на Валета, която след време става новата столица на държавата.

В сърцето на този мащабен строеж ордена запазва място за своя нова монашеска църква. До този момент за свято място на рицарите служи енорийската църква „Свети Лаврентий“ в Биргу, наричан още Виториоса.

През 1572 година великия магистър Жан дьо ла Касиер възлага проекта за изграждане на храм на малтийският архитект Джероламо Касар (Глорму Касар), който е и създател на голяма част от сградите и съоръженията на Валета. Финалният камък на сградата е поставен през 1577 година.

Архитектурният план включва главен кораб и странично подредени параклиси (капели), посветени на различните националности на рицарите. Като основа за подредбата служи съществуващото тогава старшинство. Френската, италианската и арагонската капели, които са с най-много и изтъкнати представители в ордена, са разположени най-голяма близост до олтара.
Великите магистри се представяли на народа от балкона над главния портал. Ордена имал обичай те да хвърлят златни монети на хората, събрали се на площада отпред.

През следващото „бароково столетие“ интериорът на църквата е обогатен с пари, дарени от отделни рицари. Друг утвърден обичай е връчването на скъп дар на ордена и църквата му от встъпващите в длъжност велики магистри.

В края на XVIII век хоспиталиерите губят своята власт над Малтийския архипелаг. На 12 юли 1798 година те предават островите в ръцете на генерал Наполеон Бонапарт.
В периода на неговото господство от „Свети Йоан Кръстител“ са изнесени множество реликви и ценности.

Французите се задържат в Малта едва две години. През 1800 година властта над архипелага е поета от британците. Губернаторът се облагодетелства от изключителните права на рицарите, включително и над „Свети Йоан Кръстител“.

Въпреки факта, че се намират в изгнание, през 1816 година рицарите все пак получават катедрален статут за своята църква.
Тъй като според общоприетите закони всяка епархия има право само на един храм с ранг на катедрала, а такъв за малтийската архиепископия е „Свети Павел“ в Мдина, то църквата „Свети Йоан“ става конкатедрала. Това става възможно благодарение на репутацията, която хоспиталиерите имат във Ватикана в онези времена - двама от великите магистри стават папи.

През XIX век френската капела става обект на непрекъснати нападки от страна на назаренския фанатизъм – движение, целящо реформа в християнското изкуство. Назаритяните правят опити да заличат следите на предходния късен барок, наречен цъфтящ. Катедралата попада под опеката на Джузепе Хайзлер (1787-1858), който е местният лидер на движението. С реформаторско усърдие той се заема с френската капела, започвайки с премахване на един от богато декорираните олтари. Той е инициатор за подготвянето на промени дори на надгробните плочи в капелата. Силният протест на обществото потушават набезите на назаритяните.

В разгара на Втората световна война рицарския храм е силно засегнат от бомбардировките на Валета. Ценните предмети от катедралата обаче, са предварително преместени на сигурно място.

След като получава независимостта си от Великобритания през 60-те години на XX век, тронът на малтийския епископ е поставен на мястото, някога предвидено за великите магистри и техните наследници британските губернатори.

Днес в храма се провеждат различни мероприятия - културни събития, концерти и др. Сградата е една от най-популярните атракции за туристите в Малта.

В пристроена сграда, долепена до югоизточната фасада се намира залата на параклиса. Той е изграден в периода 1602 – 1605 година, за да послужи, като място за посвещаване на млади послушници.
Великият магистър Алоф дьо Винакур, управляващ по това време, потърсил художник, който да изрисува все още скромно изглеждащата монашеска църква, а също и да създаде картина, върху която да медитират послушниците.
Като резултат на тази инициатива, параклисът се превръща в дом на най-голямото по размер произведение на Караваджо – „Обезглавяването на Свети Йоан Кръстител“ (1608), която е единствената му подписана творба. Оригиналът на друг шедьовър на художника също е намерил мястото си тук – „Пишещият Свети Йероним“ (1607-1608), преместен от италианската капела.

Под главния олтар на „Свети Йоан Кръстител” е разположена подземна зала наречена Крипта на великите магистри. Тя датира още от времето на строителството на църквата през XVI век. В криптата са намерили вечен покой дванадесет рицари на ордена. Единадесет от тях са първите велики магистри от малтийския период, които са предводители на ордена от 1522 до 1623 година. Един от тях е Филип Вилиер дьо л'Исл-Адам (1522-1534), който довежда ордена в територията на Малта през 1530 година. Тук е също и Жан дьо ла Валет, героят от Голямата обсада, с основна заслуга за построяването на столицата Ла Валета, носеща неговото име. Великия магистър Жан дьо ла Касиер, който възлага построяването на храма, също почива в криптата. Дванадесетия рицар, погребан в криптата, който не е бил магистър е британеца Оливър Старки.

В залите от пристройките към катедралата са експонирани безценни колекции от произведения на изкуството и реликви, получени като дарения за храма от малтийските рицари. Те обособяват катедралния музей.

Уникални религиозни одежди красят едната от колекциите, тяхното предназначение е било да бъдат използвани при специални официални церемонии. Изработени са от коприна и сатен, изпъстрени с богати бродерии, често направени от злато и сребро.

Огромни фламандски гоблени сформират друга прекрасна колекция. Те са 29 на брой и са поръчани в брюкселското ателие на Юдекос де Вос. Изобразените по тях алегории са базирани на рисунки обхващащи същата тематика от Рубенс. Гоблените са дарение от арагонския велик магистър Рамон Перелос и Рокафул. Поръчката достига до Малта през 1701 г.

Не по-малко интересна е колекцията от ръчно изписани и богато украсени хорови книги. В нейното съдържание се включват три комплекта съответно с по десет, седем и две книги от XVI век. Комплектите са дарени от великите магистри Филип дьо л'Исл-Адам, Юг Лубен дю Вердал и Антоан дю Пол.

Дарохранителницата е един от основните експонати на музея. Тя е специално изработена, за да съхранява най-важната реликва на рицарите – мумифицираната ръка на патрона на ордена Йоан Кръстител. Поръчана е от великия магистър Карафа, като свидетелство, за което се приема гербът му поставен върху нея. Изработена е от бронз и е украсена със сребърни орнаменти. Родината й е Рим, а е отлята от Чиро Фери, известен скулптор белязан от стила на водещият бароков майстор Бернини. В комплекта е имало и златна мощехранителница, инкрустирана със скъпоценни камъни, но при нахлуването на Наполеон на острова тя е отнесена. Самата реликва - мумифицираната ръка е отнесена от последния малтийски велик магистър при напускането на Малта през 1798 година.

Ако Малта и нейната столица са едно кътче от света пропито с вековна история, то катедралата „Свети Йоан” несъмнено е един от най-важните и забележителни елементи на тази история.