Самоа е държава, състояща се от група острови в южната част на Тихия океан. Наричат я Западна Самоа, тъй като източната част от островите Самоа принадлежат на САЩ. Площта й е 2 831 кв. км.
През 19 век Самоа е причина да възникне конфликт между 3 световни сили - Британската империя, Германия и САЩ.
Събира се комисия от представители на Британия, Германия и САЩ, която решава Кралство Самоа да бъде разделено и то престанало да бъде независима държава. Германия получила западната част, включвайки Саваии и Уполу, наричайки я Германска Самоа. За САЩ останали Тютюила и Мануа, наречени Американска Самоа. Великобритания не получава нищо, но е компенсирана от германския кайзер със Соломоновите острови.
В следствие на Втората световна война и Версайския договор Германия губи колониите си, а според решение на Лигата на нациите Нова Зеландия получава мандат да управлява островите. Това управление продължава до 1962 г., когато страната получава свобода под името Западна Самоа.
Днес Самоа е член на Британската общност. Малиетоа Танумафили II е пожизнен глава. Законодателна власт принадлежи на Асамблея от 49 депутати, избирани за 5 години, като 47 от тях са вождове на родове, а двама не са самоанци. Изпълнителна власт - правителство и министър-председател.
Икономика - Монокултурно селско стопанство,в което е заета по-голямата част от трудоспособното население. Отглеждат се какао и кокосови палми. Добре развито е животновъдство предимно птици, свине и едър рогат добитък. Предприятията за преработване на селскостопанска продукция, за дрехи, обувки, хранителни стоки, сувенири, цигари са малко на брой. Но за сметка на това дървообработващата промишленост се развива добре.
Туризмът също е добре развит.
Климат
Климата е субекваториален, пасатен, средната годишна температура е 26Сº. Чести са силните урагани. Валежи - 2000-3000 мм.
Столица: Апия
Население: 190 000
Официален език: Самоански, английски
Валута: Тала (WST)