В миналото Ефес е бил един от най-важните и древни гръцки градове в Мала Азия, днес в Турция. Разположен е на около 50 км. южно от Измир, близо до турския бряг на Егейско море. В античността е бил на самия бряг, но с течение на времето се е отдалечил, заради дръпването на морето от бреговете.
Териториите на днешен Ефес са известни още през 2 хилядолетие пр. н.е. от текстове на хетитите и се предполага, че са идентични с Апаса – важен център на хетитите и микенската култура. Около 10 в. пр. н.е. започват да се заселват йонийски гърци.
С течение на времето Ефес придобива статута на голям пристанищен град, заемащ 350 хектара и от 189г.пр.н.е. до 133 г.пр.н.е. е включен в състава на Пергамонтското царство, а след 133г.пр.н.е. в Римската империя, като един от най-важните градове и седалище на проконсула на провинция Азия. През късната античност града продължава да бъде място на поклонение и седалище на епископа на Азиатския (държавно-административен) диоцез.
Ефеската история е наситена с множество легенди и любопитни факти.
Стара легенда разказва, че след Възнесение Христово Св. Богородица с жените около Исус Христос и апостол Йоан са се заселили именно в Ефес и живели там до Успение Богородично, където са просвещавали и лекували.
През 431 г. император Теодосий II свиква по тези земи Третия вселенски събор, а през 449 г. в някогашен Ефес се провежда т.нар. "разбойнически" събор.
До нашето съвремие са достигнали 85 м. от сградата и кръщелния купол на църквата Св. Богородица, в която са се състояли съборите. Ефес губи своята мощ през византийско време, най-вече заради отдръпването на морето от пристанището.
През 1090 г., малко преди Първия кръстоносен поход, селджуките превземат стария град. В близост до него, по време на османите, е основано селището Аясолук, преименувано по-късно на Селджук.
Началото на Археологическите изследвания в Ефес е сложено през 19 в. с търсенето на останките на храма на Артемида. Тогава се откриват и първите части на древния град. След края на 19 в. предимно австрийски археолози разкриват обширни части на града, основно обществени здания, но и големи частни домове, между които т.нар. "къщи на склона", в които се намират ценни мозайки.
Благодарение на проведени реставрационни работи по съвременна методология, от австрийски археолози са възстановени множество забележителности. Една от тях е монументалната Библиотека на Целз от 2 в., за чиято реставрация са използвани оригиналните фрагменти, но реконструираната фасада се възприема от някои като "черга от парчета". След голямо земетресение се налага някои сгради, представляващи голяма ценност, като храма на Адриан и двата театъра да бъдат частично реконструирани по метода анастилоза.
Същевременно тези реставрирани сгради, както и църквата Св. Богородица, стават предпочитани туристически обекти.
Забележителна е фасадата на Библиотеката на Целз, където се забелязва за пръв път на римска постройка лека извивка, която прави вида на зданието по-изящно. Подобно нещо е известно до дотогава само при старогръцки храмове.
Днес по-голямата част от огромния град все още е скрита под огромните хълмове, но и сегашната гледка е достатъчно впечатляваща. Бели мраморни улици, колони и стени се издигат под жарките средиземноморски лъчи.
Някои от основните забележителности са древния стадион, театъра, Аркадският път, Одеонът, библиотеката на Целз, Храмът на Адриан, Храмът на Артемида и още много други, заслужаващи внимание не по-малко от до тук изброените.
Присъединете се към нас във Facebook