Островите са разположени на 19-28 км от Истанбул в югоизточната част на Мраморно море. Пътят до тях от Истанбул с ферибот продължава близо 50 минути.
Архипелагът включва 4 големи населени острова и 5 по-малки и ненаселени. Площта на архипелага е 11 квадратни километра.
В древността Принцовите острови били известни с названието "Острови на хората", по време на Византийската империя името им било "Острови на Свещеници", заради безбройните манастири по тях, а цветът на скалите им накарал турците да ги описват като "Червените острови".
Смята се, че днешното име на островите идва от Средновековието, когато тук са изпращали непокорни принцове и принцеси на заточение, а също и политически изгнаници. Така те са се намирали достатъчно далеч от светския шум.
Историята разказва, че често тук не само са изпращали в изгнание знатни особи, но понякога дори са ги изтезавали, ослепявали и екзекутирали. Императрица Ирина (797 – 802), например, ослепява сина си Константин и заточва внучката си на това място. Дори днес все още съществуват останките от византийския манастир, станал свидетел на това злодеяние.
Едва преди век Принцовите острови станали популярни като курорт и място за морски бани. Някога те били обитавани от монаси и рибари.
Поради тяхната близост до Истанбул и удобният трябспорт до тях Принцовите острови стават едно доста популярно място за отдих. Единствените превозни средства, които могат да се видят на тях са камионите за смет, полицейските коли и пожарните. Има също и файтони, които са много подходящи за екскурзии.
Предпочитано място от екскурзоводите е островът Буюк Ада, който е и най–големият от деветте.
Прекрасни вили, хотели и клубове привличат гости от цял свят през лятото, когато острова става пренаселен. На него има 2 хълма. На всеки от тях има по 1 манастир: на северния - Манастирът на Христос, а на южния – сатрият Манастир на Свети Георги, от където се открива прекрасна гледка към морето.
Тишината и спокойствието на островите сякаш потапя посетителите в друг свят. Пейзажът е запълнен от чимшири, изкуствени езерца с бели камъни около тях, от чисти алеи със симетрично подредени иглолистни дървета около тях.
Хейбели (Седловидния остров) - някога се наричал Медния остров заради старата медна мина, намираща се на него. Съвременното му име идва от формата му. Манастирът Света Троица, който днес приютява теологическо училище, е построен през 857г. и е разположен на северния хълм. Между двата хълма се намира Морската болница, а вляво е някогашното православно сиропиталище превърнато в Турска Морска Академия през 1944г.
Със своите красиви плажове, хотели и ресторанти Хейбели е един от любимите курорти на туристите.
На островите има както джамии, така и църкви, защото в миналото са били населявани предимно от немюсюлмани.