Византийската църква Света София, Истанбул

"Света София", или известна още като "Църквата на мъдростта" някога е била престолна църква на Византийската империя в Константинопол.
През 1453 г. тя е превърната в джамия от османските завоеватели, а след 1934г. отваря врати като музей.

Строителството й продължава 5 г. (532-537 г. сл. Хр.).
Църквата е смятана за най-яркия пример за византийска архитектура и за едно от най-великите постижения на Античността.

Още при управлението на император Константин I на мястото на днешната Св. София е имало църква.
Опожарявана е няколко пъти, като за последно е била разрушена по времето на потушеното от Юстиниан I въстание през 532 г.

През същата година започва изграждането на новата църква, чиято архитектура е съвсем различна от предходните. За главни архитекти са назначени Исидор от Милет и Антимий от Трал, придобили своята известност по онова време в областта на архитектурата и математиката. Императорът им възлага много грандиозен архитектурен план, чиято цел е да създаде най-големия и велик храм в историята. За целта не се пестят средства и църквата е завършена в изключително кратък срок от 5 години под неизменния контрол на самия Юстиниан. Използвани са ценни материали от територията на цялата империя.
Вътрешността на църквата е облицована със златни мозайки и със скъпи видове мрамор. Много от мраморните колони са пренесени от стари езически храмове от антични градове в Мала Азия. Строежът на великолепното здание изпразва имперската хазна.

Св. София в продължение на почти 1000 години е най-голямата църква в света, а днес по площ се нарежда на 4-та позиция.

Прекалено бързия строеж, архитектурните нововъведения и сеизмичната активност по тези земи, стават причина куполът на църквата да се разрушава частично няколко пъти през нейната дълга история (558, 563, 989, 1346 г.), но бързо след това се възстановява.

След кръстоносните походи през 1204г. величествения храм е плячкосан и много ценни предмети с религиозно и историческо значение са унищожени или задигнати.

При властването на Латинската империя (1204-1261 г.), в църквата се е изпълнявал католическият обред.

След преустройството на църквата в джамия през 1453 г. във вътрешността й са направени промени, поетапно са построени и 4 минарета в ъглите й, а през 16 в. османският архитект Синан достроява странични подпори, които допринасят за по-голямата стабилност на сградата.

В средата на 19 в. на швейцарските братя Фосати е възложено да реставрират и ремонтират джамията. В този период е достроен минбар и са окачени кръглите дървени панели с имената на пророка и първите халифи. По всяка вероятност този ремонт е унищожил много от старите византийски мозайки, които до този момент са били просто замазани с хоросан.

През 1934 г. Мустафа Кемал Ататюрк провъзгласява зданието за музей. Голяма част старинните мозайки са разкрити наново, но са запазени и ислямските промени.
Днес храмът е музей и привлича туристи от целия свят.