Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. Турция
  4. Атракции
  5. Истанбул
  6. Дворецът на османските султани Топкапъ

Дворецът на османските султани Топкапъ, Истанбул

Дворецът на османските султани Топкапъ

Дворецът "Топкапъ", който се намира в Истанбул е построен през 1460 г. от неговия завоевател султан Мехмет II. Той играел ролята на резиденция на турските султани и приближените му до средата на XIX в.

"Чиниената резиденция" е първото, което султан Фатих построява, а по-къснон той издига и дворецът и му дава името "Сарай-и Джедит". През XIX в. дворецът е наречен "Топкапъ".

Преди да бъде построен "Топкапъ" на неговото място е имало византийски дворец - център на византийското управление.
Водохранилището на византийския дворец все още се пази и е под защитата на съответните институции. В градината на лалетата може да се види и ваната за кръщенета, останала от византийския период.

Трите страни на султанският дворец са заобиколени от море. Към морето са издигнати дворцови стени, а на сушата обсадни стени, чиято дължина е 1400 метра, наречени "Сур-и Султани".

Площта, на която се разпростира сградата е 700 000 кв. м. и се състои от три основни части - бирун, ендерун и харем.
"Топкапъ" разполага с три врати: Баб-ъ Хюмаюн, Баб-юс Селям и Баб-юс Саде - главна врата, 4 двора, харем, голяма градина и още няколко градини.

През XIX в. зданието става недостатъчно за потребностите на държавния протокол и церемониите.
Поради тази причина синът на султан Махмут II, султан Абдюлмеджит Хан не обитава дългосрочно двореца след 1830 г.
А двадесет години по-късно турските султани се местят в двореца "Долмабахче", който се намира на Босфора. Въпреки, че обитателите му се преместват, дворецът продължава да съхранява султанската хазна, свещените реликви и императорските архиви, както и някои свещени предмети.

През 1924 г. дворецът се превръща в музей, след отхвърляне на османското управление през 1922 г. В него са показани 12 000 експоната - китайски порцелан, 900 - японски порцелан, килими, единствена по рода си колекция от турски платове от XVI и XVII в., колекции от оръжия и европейски порцелан.

В дворцовата библиотека се съхраняват 22 000 ръкописни книги. Освен на арабски, персийски и турски език в хранилището се съхраняват книги и на славянски, гръцки, арменски, латински и унгарски език. Мястото, на което е живял Фатих султан Мехмет, е превърнато в султанска съкровищница. В същата част на сградата, до трона на владетеля е експониран и тронът, подарен от Иран, а също и различни подаръци от Индия от епохата на Бабурите, свещени реликви от времето на византийците, множество скъпоценности, както и рядко срещан вид елмаз.

Изключително атрактивни помещения, заслужаващи интереса на посетителите са кухните.
В двореца могат да се видят султански каляски от сарайския двор.
Кулата на справедливостта е най-високата сграда в двореца. В нея се е събирал Султанският съвет.

Дворцовият комплекс нямаше да бъде завършен, ако Харемът и Висшето училище (Ендерун) не бяха част от него. Сградите са с особено историческо значение.
В Ендеруна специално подбрани деца (девширме) получавали своето образование. Там те били подготвяни за държавна или военна служба.
В наши дни в двора на Ендеруна се намират текстилната секция, императорската съкровищница и свещените реликви, съхраняват се вещите на пророка Мохамед, както и вещи на други пророци.

Османската държава отдава голямо значение на архивното дело и го практикува много старателно. Ето защо важна част от състава на дворцовия комплекс е неговия архив.

Днес дворецът е една от основните туристически атракции в Истанбул, и е част от списъка на ЮНЕСКО за историческо наследство.