Дворецът "Топкапъ", който се намира в Истанбул е построен през 1460 г. от неговия завоевател султан Мехмет II. Той играел ролята на резиденция на турските султани и приближените му до средата на XIX в.
"Чиниената резиденция" е първото, което султан Фатих построява, а по-къснон той издига и дворецът и му дава името "Сарай-и Джедит". През XIX в. дворецът е наречен "Топкапъ".
Преди да бъде построен "Топкапъ" на неговото място е имало византийски дворец - център на византийското управление.
Водохранилището на византийския дворец все още се пази и е под защитата на съответните институции. В градината на лалетата може да се види и ваната за кръщенета, останала от византийския период.
Трите страни на султанският дворец са заобиколени от море. Към морето са издигнати дворцови стени, а на сушата обсадни стени, чиято дължина е 1400 метра, наречени "Сур-и Султани".
Площта, на която се разпростира сградата е 700 000 кв. м. и се състои от три основни части - бирун, ендерун и харем.
"Топкапъ" разполага с три врати: Баб-ъ Хюмаюн, Баб-юс Селям и Баб-юс Саде - главна врата, 4 двора, харем, голяма градина и още няколко градини.
През XIX в. зданието става недостатъчно за потребностите на държавния протокол и церемониите.
Поради тази причина синът на султан Махмут II, султан Абдюлмеджит Хан не обитава дългосрочно двореца след 1830 г.
А двадесет години по-късно турските султани се местят в двореца "Долмабахче", който се намира на Босфора. Въпреки, че обитателите му се преместват, дворецът продължава да съхранява султанската хазна, свещените реликви и императорските архиви, както и някои свещени предмети.
През 1924 г. дворецът се превръща в музей, след отхвърляне на османското управление през 1922 г. В него са показани 12 000 експоната - китайски порцелан, 900 - японски порцелан, килими, единствена по рода си колекция от турски платове от XVI и XVII в., колекции от оръжия и европейски порцелан.
В дворцовата библиотека се съхраняват 22 000 ръкописни книги. Освен на арабски, персийски и турски език в хранилището се съхраняват книги и на славянски, гръцки, арменски, латински и унгарски език. Мястото, на което е живял Фатих султан Мехмет, е превърнато в султанска съкровищница. В същата част на сградата, до трона на владетеля е експониран и тронът, подарен от Иран, а също и различни подаръци от Индия от епохата на Бабурите, свещени реликви от времето на византийците, множество скъпоценности, както и рядко срещан вид елмаз.
Изключително атрактивни помещения, заслужаващи интереса на посетителите са кухните.
В двореца могат да се видят султански каляски от сарайския двор.
Кулата на справедливостта е най-високата сграда в двореца. В нея се е събирал Султанският съвет.
Дворцовият комплекс нямаше да бъде завършен, ако Харемът и Висшето училище (Ендерун) не бяха част от него. Сградите са с особено историческо значение.
В Ендеруна специално подбрани деца (девширме) получавали своето образование. Там те били подготвяни за държавна или военна служба.
В наши дни в двора на Ендеруна се намират текстилната секция, императорската съкровищница и свещените реликви, съхраняват се вещите на пророка Мохамед, както и вещи на други пророци.
Османската държава отдава голямо значение на архивното дело и го практикува много старателно. Ето защо важна част от състава на дворцовия комплекс е неговия архив.
Днес дворецът е една от основните туристически атракции в Истанбул, и е част от списъка на ЮНЕСКО за историческо наследство.
Присъединете се към нас във Facebook