Дворецът Долмабахче, Истанбул

Долмабахче е султански дворец, разположен в европейската част на Истанбул.

Първоначално Долмабахче е представлявал залив, в който е пускала котва османската флота. По-късно на това място се създава султанска градина с няколко малки дворци.

До средата на 19 век султана използва за своя резиденция дворецът Топкапъ в средновековен стил. След като контактите с Централна Европа стават по-интензивни и от там са възприети културни стандарти, султанът си поставя за цел да издигне резиденция в европейски стил. По нареждане на султан Абдулмечид І арменските архитекти Карабет и Никогош Балиан започват строежа на новата резиденция от 1843 г. до 1856 г., която по-късно е преустроена.

Издигането на двореца значително ощетило хазната и това станало причина, Османската империя през втората половина на 19 век да достигне почти до държавен банкрут и да стане финансово и политически зависима от чуждестранни сили.

Исторически дворецът Долмабахче е първият, който е изграден в европейски стил в османската столица. От построяването му през 1853 г. до 1922 г., с малко прекъсване, служи за главна резиденция на султана.

Долмабахче е служил за дом на шестима султани от 1858 г. до 1924 г. когато халифатът е отменен, а Турция придобива статут на република. Последният султан, обитавал двореца, е Халиф Абдулмеджид Ефенди. Със закон от 3 март 1924 г. Долмабахче преминава в ръцете на държавата. Създателят на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк използвал двореца за лятна резиденция и създава някои от най-важните закони на новата страна в него. Той прекарва последните дни от живота си там, където и умира през 1938 г.

Фасадата на султанския дворец наподобява класическа европейска сграда с две крила. Вътрешността е предимно в типичен османски стил. В южното крило са разположени представителните помещения, в северното - жилищните помещения, а между двете крила се намира разкошната приемна зала, пред която има зелена площ от 2000 кв.м., а над нея - 36м. висок купол. Терасата към Босфора е оградена с висок зид, чийто порти водят към пристан, който днес не се използва много често.

Обзавеждането е пренесено специално от Великобритания. Таваните са пищно украсени със злато. Използвани са 14 тона злато и 40 тона сребро. Интересен факт е, че при обзавеждането му не е използвано стъкло, а само кристал. В централната зала се намира най-големият полилей в света с 750 крушки, подарък от кралица Виктория.
Дизайнът на сградата е по западен образец и съчетава елементи от барок, рококо и неокласицизъм, преплетени с традиционното османско изкуство и култура за създаването на нова, неповторима комбинация. По отношение на функционалността обаче той е построен така, че да не нарушава традициите на класическия дворцов живот в Османската империя, както и да носи чертите на традиционната турска къща.

В Дворецът се намира и най-голямата сбирка в света от кристални свещници от Бохемия и Бакара. Едно от стълбищата също е от кристал. Стилистично сградата се причислява към османския историзъм с елементи от европейския Ренесанс и барок. Днес дворецът е музей.