Храмът Свети Стефан, Истанбул

Църквата "Свети Стефан", известна като Желязната църква е православна българска църква, която се намира в Истанбул, Турция.

Поради това, че храма е издигнат на песъчлив и податлив терен, конструкцията му била направена от сглобяеми железни плоскости.

"Свети Стефан" е единствена по рода си православна желязна църква. Тя е трикорабна базилика, с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се извисява камбанария с височина 40 метрова.

Храмът е създаден в края на 19 век и струва скъпо на българската държава. По това време, по преброяването от 1885 година, българската колония в Цариград наброява 50 хил. души.

През 1849 г. българинът, княз Стефан Богориди, който бил влиятелен османски държавник, дарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал "Фенер" между площадите Балат и Фенер, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.

На 17 октомври 1849 г. султана издава официален ферман, разрешаващ на българското население да има собствена молитвена сграда. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е преустроен във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 година. Известо време след това параклисът прераства в самостоятелен храм, който става известен като Дървената църква и е посветен на първомъченик и архидякон Свети Стефан, в чест на благодетеля Стефан Богориди.

През 1850 г. двете каменни къщи, намиращи се в двора са срутени и с останалия от тях материал е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха.
По-късно Българската екзархия използва сградата за свое седалищя
Екзархията функционира в Истанбул и след Освобождението на България до Балканската война през 1912 г.

На 25 юни 1890 г. султанът отново издава ферман, чрез който дава своето позволение на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква.
Екзарх Йосиф I полага основите на 27 април 1892 г.
Взимайки в предвид терена, на който ще бъде издигната църквата, архитект Ховсеп Азнавур предлага конструкцията й да бъде от сглобяеми железни плоскости.

Търгът за изработване на елементите на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер.

Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена в периода между 1893 и 1896 и са транспортирани до Цариград с кораб по Дунав и Черно море. Скелетът на църквата е изработен от стомана, а страните от ламарина. Сглобяването на Желязната църква продължава до 14 юли 1896 година.

Външното оформление на църквата е съвкупност от различни елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена - коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви. Стилът на интериора има ар нуво влияние - храма става и първият пример за ар нуво в Истанбул. Тъй като иконостасът е изработен също във Виена, майсторите го изработват по католически образец. Това кара секретарят на екзархията Атанас Шопов и архитекта Азнавур да отидат до Русия, за да преговарят с руска фирма за избработка на православен иконостас.

Иконостасът е изработен в Русия, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани също са отлети там, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.

След много перипетии най-сетне е извършено тържествено освещаване на новата църква "Свети Стефан" от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 г. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара, като паметник, напомнящ за историческата й роля в продължение на половин век.

Преносимите железни църкви са изобретение на британците и са използвани за отдалечените британски колонии като Австралия. Създателят на Айфеловата кула, френският инженер Густав Айфел също изработва железни църкви, които са пренасяни във Филипините и Перу. Днес "Свети Стефан" е една от малкото оцелели железни църкви в света.

В двора на "Свети Стефан" са погребани българските църковни дейци Авксентий Велешки, Иларион Макариополски, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.