Световната слава на музеите във Ватикана се дължи на прочутият Рафаел, тъй като именно той е бил първият специално назначен от папата реставратор, той успява да реставрира и запази редица антични паметници. Творецът със своето невероятно и уникално творчество допринася идеите на Ренесанса да се настанят трайно в столицата на Католическата църква.
Рафаел пристига във Ватикана поканен от папата по препоръка на Браманте през 1508г.
Най-прекрасните творби на Рафаел са т.нар. "станци" на Рафаел (Станца дела Сигнатура, Станца ди Елеодоро и Станца Залия).
Станците на Рафаел са разположени в северното крило на Ватиканския дворец. Рафаел се справя отлично с искането на папата да изпише трите стаи и залите между тях. Сюжетите на отделните стенописи са по идея на Юлий II и в тях се възхвалява Християнката църква и нейния глава – Римския папа.
Основната задача, която Рафаел трябвало да изпълни била да отбележи ярко единството в различните области на духовната човешка дейност – богословие, философия, поезия и юриспроденция. Четирите теми са изобразени в сюжетните композиции – "Атинската школа", "Диспутът за Светото писание", "Парнас" и "Юстиция". Всяка една сцена по отделно представлява една цяла глава от живописта в Ренесанса.
Майстора на живописта изкусно вкарва в образа на на антични автори и представители на Християнската религия ликовете на свои съвременници. Типичен пример за това е изобразяването на Данте с лавров венец, а в ролята на Св.Августин изрисуван папа Юлий II в композицията "Диспут".
"Атинската школа" се счита за връх в творчеството на Рафаел. В нея той разкрива непосредствената връзка на италианският Ренесанс и неговите хуманистични идеи с античната култура и наука. В огромната творба великият майстор силно акцентира върху силата на човешкия разум. Той възхвалява неговата приемственост и развитие през сменящите се периоди на човешката цивилизация.
Рафаел изобразява в "Атинската школа" много от великите философи, поети и мислители на античността, като Питагор, Хераклит, Птолемей, Евклид и Заратустра, като в средата на картината поставя Платон и Аристотел. Чрез жестовете на двамата гениалните антични мислители твореца показва привързаността на всеки от тях към една от основните философски концепции – материализъм и идеализъм.
Във всеки един от тях можем да разпознаем портрет на съвременник на художника, така например в образа на Платон откриваме Леонардо да Винчи, Евклид – приятелят на Рафаел - Браманте, Хераклит – Микеланджело.
В края на фреската е изобразен слаб младеж с дълги коси и черна шапка – Рафаел.