Сикстинската капела е храм в Апостолическия дворец, официалната резиденция на католическия папа във Ватикана.
Капелата е построена между 1473 г. и 1484 г., по заповед на папа Сикст IV, от където идва и името й.
Тя е изградена от две части - по-широка, с олтар за религиозни церемонии и по-малка част за вярващите.
Стенописите са с историческо религиозно съдържание, разделени на три епохи, според средновековната представа за световната история. Първата епоха е преди Мойсей да получи Десетте Божи заповеди, втората е между Мойсей и раждането на Христос и третата - християнската епоха.
Картините разкриват сцени от живота на Мойсей и Христос от Стария и Новия Завет. Стенописите започват от стената на олтара, продължават по дългите стени на капелата и свършват до входа. Над тях са нарисувани папски портрети.
Две от най-забележителните сцени са "Христос дава ключовете на Св. Петър" и "Наказанието на Кора". Триумфалната арка на Константин стои на заден план на всяка от тях.
През 1508 Микеланджело е нает от папа Юлий II да изрисува тавана. До 1512 г. при пълна секретност той упорито работи над своя шедьовър – фреските в Сикстинската капела.
Поради липсата на пространственост и светлина на постройката художника не успява да се изяви по най-добрият начин. Въпреки това Микеланжело украсява по неповторим начин капелата в която се извършва избиране на глава на Римо-католическата църква.
Уникалната фреска с площ от 600 квадратни метра включва 343 фигури. Цялото пространство е разделено на девет части включващи правоъгълни композиции с библейски теми. В ъглите на пет от композициите са изобразени двадесет фигури на юноши с тела, внушаващи обемността на статуите на Микеланджело.
За направата на тавана творецът използвал ярки цветове, кото се виждали по-добре от пода. В най-ниската част нарисувал предшествениците на Христос. Над тях изобразил последователно мъжи и жени пророци, с Йона над олтара. В най-високата част нарисувал девет истории от Книгата на Битието.
В композициите "Сътворението на човека", "Сътворението на Слънцето и Луната", "Отделянето на светлината от тъмнината" силно изпъкват Ренесансовите идеи на Микеланжело. В тях и в други сюжети той илюстрира силата на човешкият разум, изобразява герои със свръх човешки качества, както и привързаността си към героизма и хуманизма.
Най-грандиозната и впечатляваща фреска в Сикстинската капела е "Страшният съд". Тя е създадена почти три десетилетия след завършване на тавана от 1534 до 1541 г. През този период в Италия се случват значителни исторически промени. През 1527г. Рим е завладян и разграбен от испански войски.
Микеланджело участва в защитата на роднния си град Флоренция, който е под обсада единадесет месеца. Под негово ръководство се строят укрепленията, но на края града е завладян от испанците и е сложен край на републиката. Фамилията Медичи отново подчинява града, а папата, който е начело на църквата по това време - Климент VII е Медичи. Ето защо, той нарежда на Микеланджело да изпише в условията на католическата реакция "Страшният съд".
Великият художник отразява големите промени в обществото като изобразява "Страшният съд" като световна, човешка катастрофа. Изгубва се всяка надежда за човешкия род. Върху лицата на всички е изписан ужас и отчаяние. Художникът изобразява дори Христос като дошъл да търси възмездие, а не опрощение на греховете.
За изписването на стените са привлечени още Пинтурикио, Перуджино, Ботичели и други известни художници.
След 14-годишни реставрационни работи Сикстинската капела е отворена за посетители в началото на април 1994 г.