Имението Оудли Енд, Лондон

Имението Оудли Енд е създадено на мястото на Абатство Оудли, построено през 1190 г. от Джефри де Мандевил – приближен на Уилям (Вилхелм) Завоевателя.

След скандалния развод на Хенри VІІІ с първата му съпруга, който е съпътстван от раздялата на Англия с католицизма като официална религия, абатството става собственост на Лорд Канцлера Томас Оудли.

През 1603 г. неговият внук адмирал Томас Хауърд, участник в победната война срещу Испанската aрмада, първи херцог на Съфолк и кралски ковчежник при Джеймс І, започва строителството на палат, който години по-късно става известен като първата сграда в Англия, строена в якобински стил.

Адмирала нарежда около сградата да се направи огромна градина с дълги прави алеи, очертани с дървета и правоъгълни изкуствени езера, покрай които обитателите и гостите да почиват и да се любуват на пейзажа.

Самият дворец, строен под надзора на Бернард Янсен, по онова време е изграден от четири сгради, разположени около вътрешен двор. При него типичната за якобинския стил масивност за сметка на детайлите е силно изразена.

След завършване на строежните работи през 1616 г. палатът се превръща в "темата на сезона" сред аристокрацията и за историята остава фразата, произнесена от Джеймс І: "Палат, твърде голям за краля, но достоен за кралския ковчежник". През 1668 г. крал Чарлз ІІ купува Оудли Енд и го прави своя резиденция.
Уилям ІІІ Орански връща палата на фамилията Съфолк.

Век по-късно източното крило е разрушено, за да се намалят разходите по поддръжката, а замъкът става собственост на лейди Портсмът и в него се настанява нейния племенник и наследник Джон Грифин.

Джон Грифин Грифин, четвърти барон Хауърд и първи барон Брейбрук, оставя името си в историята заради мащабните промени и реорганизации, на които се решава. Привърженик на натуралистичния подход, той поръчва на Ланселот Браун да оформи и преобрази земите на имението. Способният Браун създава един приказен парк, който е запазен и до днес и се поддържа в оригиналния си вид.

Още с влизането си в палата посетителите се озовават в огромно предверие, впечатляващо с множество новаторски за времето си декорации. Една от тях е красиво резбования дървен панел от 1615 г., покрил цялата южна стена в характерния за якобинския период пищен стил. Също така и далеч по-сдържаната по стил преградна каменна стена с фино изрязани в нея шест арковидни отвора, разделяща предверието от стълбите за втория етаж, издигната по дизайн на Джон Ванбру през 1721 г.

Интересни са и дамските и мъжките покои, както и общите зали, повечето от които запазили характерния си якобински стил или сдобили се с него през ХІХ в. Интерес за посетителите представлява камината с пищни орнаменти в голямата приемна зала, а също и декоративния таван в една от гостните, не трябва да се пропуска залата за четене с камината. В замъка са окачени картини на Ханс Холбайн, Петер Лели, Каналето, покрай които се минава на път за двете гостни по дизайн на Робърт Адам – т.нар. рисувани гостни, очароващи със своята фина елегантност и чувство за ясни пропорции между детайл и празно пространство. Известна част от имението е залата с къщите за кукли.

Цветната градина с лехи на фигури около двореца е като щастлив финал на тази приказка наречена Оудли Енд.