Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. Великобритания
  4. Атракции
  5. Солзбъри
  6. Стоунхендж

Стоунхендж, Солзбъри

Стоунхендж

Стоунхендж представлява мегалитен монумент, разположен в равнината Солзбъри в южна Англия. Той се състои от 30 каменни стълба от сив пясъчник с височина над 3 метра и тежащи около 26 тона. Тези камъни са подредени във външия кръг. Върху тях има 30 трегера, тежащи по 6 тона, поставени хоризонтално върху стълбовете, така че сформират непрекъснат кръг. Има и вътрешен кръг с подобен вид, построен по същия начин със стълбове и трегери.

Световноизвестната забележителност се намира на над 30 км. от каменоломната, от която са добивани каменните блокове. Загадка е как древните хора, които са употребявали само каменни инструменти и не са използвали животинска сила, са успели да оформят каменните блокове и освен това да ги пренесат на толкова отдалечено място.

Много легенди и предания, както и древни истории се опитват да обяснят построяването на Стоунхендж. Една от тях, написана в книгата на Джералд Уелски (историк от 12 век) "История и топография на Ирландия", посочва Мерлин за инженер. Писателят нарича Стоунхендж "Гигантски танц", защото до него достигнали истории, че гиганти са пренесли камъните от Африка в Ирландия и са построили монумента. Джералд описва как по-късно Аурелиус Амброзиус, крал на британците, нарежда на Мерлин да пренесе камъните в Британия.

Археологическите доказателства за монумента са в противоречие с теорията, че той е построен по времето на крал Артур. Археолозите сочат като дата на построяването му периода между 2000 и 1000 години преди новата ера.

През четирдесетте и петдесетте години на миналия век, Ричард Джон Копланд Аткинсън предполага, че строежа е бил извършен на три фази, които той нарича Стоунхендж I, II, IIIa, IIIb и IIIc. Това разделение след време е преработено в Археологически доклад, публикуван от "Английско наследство".

Според изследвания направени от Джералд Хълкинс, професор по астрономия, Стоунхендж е бил сложна астрономическа лаборатория, изградена да предсказва слънчевите затъмнения.
Разположението на камъните има принос за получаването на изобилие от астрономическа информация, за което спомага и избора на мястото на монумента. Джералд Хълкинс, в екип с други свои колеги, откриват 56-годишния цикъл на затъмненията, чрез наблюдения на Стоунхендж.

Голяма част от древните цивилизации определяли времето по лунните цикли. Разположението на камъните в Стоунхендж позволява да се предскажат точно всички лунни събития за хиляди години напред. Този "компютър", се нуждае единствено от настройка, която да се извършва веднъж на 300 години, чрез преместване на камъните с по едно място.

Всяка година, в първия ден от лятото, Слънцето изгрява в най-северната точка от неговия път. В Стоунхендж Слънцето се показва точно зад един островръх камък извън каменните кръгове, наречен "камъка пета". Това е един от най-забележителните и интересни факти, свързани с монумента.
Без съмнение строителите на Стоунхендж са използвали този островръх каменен блок за да отбележат денят, ознаменуващ началото на новата година. Броейки дните между тези повтарящи се веднъж годишно събития, те са съумявали да определят дължината на годината. Каменната забележителност по всяка вероятност е служела като календар за отбелязване на празниците и за определяне на времето за сеитба и жътва.

За да се предсказват затъмненията обаче е имало нужда от още един кръг. Първият от тях, отбелязващ дължината на лунния месец, се определя лесно. Този цикъл от 29.5 дни е отбелязан в Стоунхендж с два кръга от 29 и 30 дупки, което дава средно аритметично 29.5. Втория е по-различен, той е трябвало да отбележи циклите на две невидими точки в космоса. Създателите на Стоунхендж може би са открили този кръг и са го използвали, за да предсказват затъмненията.

Остава си загадка кои са хората, построили тези каменни кръгове.
Има различни предположения, но нито едно не е подкрепено от достатъчно факти. Истина е обаче, че действителните движения на Слънцето и Луната са отбелязани в монумента, и лесно може да се предположи как са били използвани.
Броя на дупките или камъните в различните кръгове са дни или години от цикъла. Преместването на камъни едновременно с циклите, позволява следене на положението на Слънцето, Луната и лунните възли.

Предположението, че Стоунхендж е служел като място за почитане на древни богове, се приема от много хора. Лесно е да си представим хора от каменната ера, събрани на свещено място в свещено време, за да утвърждават религиозните си вярвания чрез извършването на свещени ритуали.

Британският антиквар д-р Уилиам Щукли, който пръв през 1740 отбелязал положението на Слънцето по време на лятното слънцестоене в Стоунхендж, си позволява да даде своето мнение, че друидите са построили монумента като култ към змията. Той твърди, че не само Стоунхендж, но и други подобни каменни кръгове представляват храмове на змията, която той нарича Драконтия.

Всяко едно предположение е забулено в мистерия. Но именно загадъчния произход и вълнението, което това място провокира го правят така желана дестинация и едно от чудесата на света, в който живеем.